Откъде тръгна и докъде стигна лидерът на БСП в битката за нови лица и идеи

"Много пъти сме си говорили, че трябва да отворим партията, да дадем път на млади, кадърни хора. Смятам, че е време вече. Тези думи трябва да ги преведем в действия".

Това е едно от централните послания на Корнелия Нинова през 2016 година, няколко месеца след като става председател на БСП, отбелязва Mediapool.

Към онзи момент тя е носител на промяната и обновлението, от които партията отчаяно се нуждае след злополучното си пребиваване във властта с правителствата на Тройната коалиция и след това кабинетът "Орешарски". Нинова се зарича да даде път на нови хора и нови идеи, изтласквайки на заден план партийните велможи, които задават тона в левицата. Това е каузата, с която оправдава тежките реформи в БСП като ограничаване на депутатските мандати, пряк избор на председател, както и формирането на "послушен" Национален съвет, подкрепящ политиката на лидера.

Пет години по-късно БСП вече е четвърта политическа сила. На изборите през април т.г. за пръв път от 20 години насам тя бе не втора, а трета сила с 480 146 гласа, като губи почти половината от избирателите, подкрепили я на предходните избори през 2017 г. (955 490 гласа) и се срива дори под резултата си след катастрофата с кабинета "Орешарски" през 2014 г. (малко над 500 хил. гласа). На вота през юли тази година социалистите паднаха до 365 695 гласа, а на 14 ноември получиха едва 267 817 гласа.

Конфигурацията в новия парламент обаче дава неочакван коз на БСП – първата политическа сила "Продължаваме промяната" няма как да формира коалиционно управление без ГЕРБ и ДПС, ако в него не участват БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". При това БСП е с по-голяма тежест от ИТН и ДБ, за бъде пренебрегната.

Корнелия Нинова подаде оставка от лидерския пост заради съкрушителната изборна загуба, но изчаквайки конгреса през януари, който да реши съдбата ѝ, продължава да държи кормилото на властта в БСП. Тя е човекът, който дирижира участието на БСП в преговорите с останалите три партии за съставяне на правителство.

И така, след като за пръв път от повече от 7 години насам социалистите имат реална възможност да участват в правителството, обществото очакваше да види новите лица и идеи, израснали в левицата. Вместо това БСП изпрати "политически динозаври", които да защитават позициите ѝ в правителството на "промяната".

Очевидно от четвърт век насам в БСП не се е случило нищо. И партията смята, че през това време и за другите не се е случило нищо – нито в България, нито по света.

Макар че и сред представителите на другите партии не липсваха политически ветерани, за БСП може да се каже, че представляващите я ветерани бяха такива, чието участие във властта имаше пагубни последици за държавата.

Машината на времето върна в играта министри от кабинета на Жан Виденов, запомнен с кошмара на Виденовата зима, както и позабравени лица от кабинета "Станишев" (Тройната коалиция).

Бившият министър от правителството на Тройната коалиция Асен Гагаузов беше сред преговарящите на тема регионално развитие.Емилия Масларова, която беше министър на заетостта (1990-1991 г) и на труда (2005-2009г.), пък бе сред представящите БСП на срещата са социалната политика.

На разговорите за енергетиката БСП изпрати бившия енергиен министър от виденовото правителство Румен Овчаров, назначен на поста през 1996 година, след това заема същия пост и по времето на Сергей Станишев, а преди няколко месеца беше осъден на втора инстанция на две години условно заради концесията на мини "Бобов дол".

На преговорите за енергетиката БСП беше представлявана и от бившия депутат Таско Ерменков, който оглавяваше на Агенцията по енергийна ефективност при управлението на Симеон Сакскобургготски. Отново на дискусиите за енергетиката като експерт от партията участваше Любомир Денчев, който беше директор на "Булгаргаз" от 2005 до 2009 година. Енергиен експерт на БСП беше и Иван Айолов, който бе начело на ЕСО в периода ноември 2005 г., когато бе назначен от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, до февруари 2010 г., когато бе сменен от Трайчо Трайков.

На срещите по темите икономика и финанси един от представителите беше Румен Гечев, който беше вицепремиер по икономическото развитие в правителството на Виденов (1995- 1997 г.).

Сред експертите по национална сигурност на социалистите беше и Михо Михов, шеф на Генералния щаб на армията в края на миналия век, а след това съветник по сигурността на президента Първанов и впоследствие народен представител от БСП и АБВ.

Сред представящите БСП на тема екология беше Атанас Костадинов, който е бил зам.-министър на околната среда в правителствата на Сергей Станишев и Пламен Орешарски.

Това стълпотворение от кадри, натоварени с негативен управленски "багаж", някак засенчи наложелите се през последните години нови лица в БСП като Крум Зарков, Явор Божанков, Александър Симов, Стоян Мирчев. Разпознаваем е и Момчил Неков, станал известен като "любимец 15" защото през 2014 г. бе избран за евродепутат благодарение на феномена 15/15 – номерът му съвпадаше с този на партията и избирателите гласуваха с преференция за него. Сред новите лица е и дъщерята на Румен Овчаров - Теодора Овчарова, както и евродепутат Цветелина Пенкова, която бе сред изненадите в евролиста на БСП през 2019 г. и е дъщеря на тогавашния на зам.-председател на столичната организация на БСП – Марин Пенков.

Самата Нинова и до днес повтаря, че е дала път на нови лица с реформата си в БСП от 2017 г., когато по нейно предложение бе прието, че социалистите не могат да бъдат депутати повече от 12 години народни представители.

"Някои другари изключително тежко приеха тази реформа. Аз исках да отворя партията за нови и млади хора, но те до ден днешен не могат да го преглътнат и пет години непрекъснато създават напрежение", каза Нинова пред партийната телевизия на БСП на 19 ноември т.г. по повод вътрешнопартийните противоречия.

В действителност обаче тази мандатност така и не наложи широк кръг от нови лица, колкото изпълни друга важна за Нинова функция – да лиши почти напълно т.нар. "вътрешна опозиция" от места в парламента.

Нинова твърди, че е водила и продължава да води битка със "задкулисието" в БСП. Като част от тази битка тя определя изключването на Георги Гергов от партията. Факт е, че БСП има проблем с подобни одизони фигури, чиито бизнес процъфтя благодарение на близките връзки с управлението на ГЕРБ, срещу което Нинова воюваше.

През 2020 г. Нинова спечели съкрушително срещу Кирил Добрев първите преки избори за председател на БСП, като членовете на партията показаха ясно, че не приемат курса на колаборация с ГЕРБ и олигарсите.

Но за да воюва на този фронт, който практически е битка за освобождаване на държавата от корупционния модел, Нинова трябваше да даде шанс на повече независими хора с модерни идеи и виждания, които да станат лице на партията и нейна идеологическа база.

Приказките на Нинова от 2016 г., че си поставя за цел "БСП да бъде модерната лява партия", към днешна дата бият на кухо, доколкото тя самата вкара в БСП в популистки битки срещу "джендърите", Истансбулската конвенция и пр., докато самата партия се тресеше от вътрешни междуособици и интриги.

Така някак неусетно Нинова загуби посоката – ако някога е имала такава. Политически неопитният Румен Радев, когото БСП издигна за президент през 2016 г., обаче ясно намери посока и цел и в края на първия си мандат оглави процесите, дали шанс на младите хора от първото му за тази година служебно правителство да получат доверието на избирателите да водят страната по пътя на промяната. Нинова изглеждаше толкова смаяна, че не ѝ остана нищо друго, освен да обвини Радев за поражението на собствената си партия.

Човек започва да се пита дали избраният от Нинова подход в преговорите за правителство на промяната не са нейният реванш срещу промяната?