Аз лично съм привърженик на мораториума, защото смятам, че така помагаме на домакинствата и семейства, заяви вицепремиерът

"Имахме среща с работодателските организации, които осигуряват над 82% от наетите работни места в България, 86% от брутната добавена стойност и над 50% от износа на България – това е гръбнакът на българската икономика. В работодателските организации има и едър бизнес, но има и малки, микро и средни предприятия, които са най-съществената част от икономиката", обяви на брифинг  вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова.

"В резултат на кризите, здравна и енергийна, има една непредвидимост в бъдещи събития, която кара българските фирми да се чувстват несигурни и нестабилни", заяви Нинова и посочи следните мерки: 

Краткосрочните са 3:

- Първо, да намерим компенсаторен механизъм за бизнеса в резултат на наложения мораториум на решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране. Аз лично съм привърженик на мораториума, защото смятам, че така помагаме на домакинствата и семейства, и ги предпазваме от удара на цените от 1 януари. Но такъв мораториум трябва да върви заедно с компенсаторни мерки – за българската икономика и фирми, за електроразпределителните дружества, за ЕСО, за ВиК сектора, дружествата, които, в резултат на този мораториум, ще натрупат загуби.

В последните дни се водят интензивни разговори – в Министерството на икономиката и индустрията, в Министерството на енергетиката, с финансовия министър и министър-председателя, така че до дни ние ще обявим тези компенсаторни механизми. Натрупаните свръхпечалби в производителите и търговци, трябва да се разпределят справедливо.

- Второ, мерките за подпомагане на българските фирми, които са засегнати от ковид кризата с ограничения в работата, да продължат и след 1 януари. Мерките „60/40”, „80/20” и други са до края на декември. Държим и от Министерството на икономиката и индустрията ще внесем предложение тези мерки да важат и след 1 януари.

- Трето, заедно да работим по предложения за изготвяне на бюджета за 2022 г. Има много въпроси, които касаят българската икономика и които трябва да залегнат в конкретни числа и политики в бюджета за следващата година.

Средносрочните мерки:

- Почти няма политик в България, който да не се е ангажирал преди изборите с намаляване на административната тежест и бюрокрацията за бизнеса. Твърдо сме решени това вече политическо клише да превърнем в реални действия, и то в много скоро време, така че да помогнем на българския бизнес и да го освободим от излишните тежести. Колегите са внесли предложения за близо 200 такива подзаконови нормативни актове. Започваме да работим по тях и ще направим в най-скоро време предложения какво от тях може да бъде отменено или променено, така че да помага в работата им.

- Стоят много важните теми за обвързване на образованието с икономиката и за осигуряването на професионални кадри за производството и индустрията

- На следващо място е намиране на начини на по-лесно финасиране, особено на малки, микро и средни предприятия.

Дългосрочно, заедно да работим по онази част от Плана за възстановяване и устойчивост, която касае малки, микро и средни предприятия, българските фирми, така че да можем да се възползваме от средствата, които са предназначени за България.

Освен предвидимост за тях, те имат нужда от бързи мерки, особено що се касае до компенсиране на тежестите от мораториума и от енергийната криза.

"Ако до края на годината не вземем мерки, след това може да е много късно за редицата от фирмите, които са изправени пред трудности, а някои от тях вече затварят производствата си", коментира още министърът на икономиката.