Работодателските организации ще подкрепят политическите сили, които припознаят приоритетите им

Приемането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в Шенген и в еврозоната са водещ приоритет за тази година на Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/. Това обяви от името на организацията Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, пише Инвестор.

От АОБР представиха приоритетите си за 2021 година на пресконференция днес, като обявиха, че ще поканят всички партии и коалиции, които минават бариерата от 4% за парламента, за да ги запознаят с тях. Бизнесът даде заявка, че ще подкрепи тези политически сили, които припознаят приоритетите им.

Радосвет Радев, председател на Българската стопанска камара /БСК/, посочи, че изминалата година е била „чудовищна“ за бизнеса. „Нито имаше бизнес среда, нито имаше бизнес“, заяви той, припомняйки, че предприятията в страната са работели не повече от 7-8 месеца заради блокадите.

Радев припомни някои данни от последната анкета на БСК, според която бизнес климатът в условията на пандемията се е влошил драстично. Според 89% от анкетираните той се е влошил, а оптимистите са едва 2% от всички анкетирани. 70% от компаниите отчитат влошаване на икономическите показатели, едва 7% са постигнали растеж.

Лоша е била и работата на държавните институции, като Народното събрание събира 90% недоверие заради некадърно направени закони. Друга тревожна тенденция според него е, че 56% от фирмите отлагат всякакви инвестиции в близко бъдеще. От работодателската организация се опасяват от лавина на несъстоятелност сред бизнеса.

През тази година БСК ще настоява за запазване на данъчния модел, за справедлив пенсионен модел, при който пенсиите са обвързани с осигурителния стаж, ще подкрепят и развиването на частните пенсионни фондове.

Борбата със сивата икономика, монополите и картелите също остава приоритет за БСК, както и дефиниране на индустрията, базирана на зелена икономика, декарбонизация и др.

Като провал от БСК оценяват неслучилото се електронно управление, което буксува. "Държавата има дълг в тази посока и заради безрисково преминаване през Covid кризата", посочи Радев. По думите му е време да се приеме новата стратегия за малките и средни предприятия, които бяха най-потърпевшите от настоящата криза. Организацията ще настоява и за мерки срещу екологичния рекет, за да няма повече провалени инвестиции, „защото някой все се бори срещу нещо“.

През миналата година не постигнахме съществени успехи по реформи в българската енергетика и ще настояваме за това през настоящата година. Това каза Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/, в рамките на пресконференцията.

Той обяви, че индустриалците ще настояват за спешно подписване на национално споразумениие за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия през сегмент "Ден напред", в който да се ангажират всички производители от БЕХ и енергийната борса за постигане на прогнозируеми цени за индустрията. Индустриалците ще настояват и за изработване на механизъм за провеждане на търгове за капацитети, което ще гарантира адекватност на електроенергийната система. Законовите промени за либерализация на цената на електроенергията също са ключови за индустрията, каза Домусчиев.

Важно е и уреждането на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия между НЕК и ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“ в съответствие с правилата на ЕС.

От КРИБ настояват и за повишаване на капацитета на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби. От индустрията ще искат увеличаване на функцията на надзора на комисията, за да провежда разследвания и да налага санкции.

Ускореното свързване с газопреносните системи на съседните държави също ще е във фокуса на бизнес организациите, защото разкрива възможности за търговия и инвестиции, каза Домусчиев.

Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата /БТТП/, отново акцентира, че за бизнеса е важна отмяната на задължението на работодателя да плаща на работниците за първите три дни неработоспособност по болест. По думите му това е проста мярка и не е късно да се придвижи.

От думите на Симеонов се разбра, че бизнесът ще продължи да настоява за ускорен внос на работници от трети страни заради нуждата от по-добър избор за квалифицирана работна сила. Председателят на БТПП иска и активни политики за задържане на завърналите се от чужбина работници у нас. Той визира бъдещи облекчение за възстановяване на гражданския им статут, като акцентира върху гражданите с висше образование от чужбина.

Дигитализацията в предприятията е неизбежна, инерцията трябва да продължи, каза още Симеонов. И допълни искането за стажуване при работодателите, което да се ускори като процес.

Симеонов не подмина и темата за минималната работна заплата (МРЗ). Организациите ще продължат да настояват за ясен механизъм за формиране на МРЗ и да се търси баланс за условията, по които да се договори и да се изпълнява.

Васил Велев от АИКБ обърна внимание на Националния план за възстановяване, посочвайки, че от средствата по него зависи икономическото възстановяване, модернизацията на икономиката и догонващото развитие. Работодателите не са доволни от плана досега. Неохотно, бавно и трудно се движи този план, а той до седмици трябва да бъде завършен и внесен, така че и в началото на второто полугодие да стартира неговата реализация. Това са първите средства за подкрепа на бизнеса за инвестиции.

Бизнесът одобрява постепенното разхлабване на ограничителните мерки, взети заради пандемията, коментираха от организациите.