КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ОТСЪДИ МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ ЗА ОЛИГАРХИЯТА

Самите конституционни съдии са с двойно гражданство!

Това не е първият такъв скандал у нас, обаче е първият, в който става дума не само за политика, а за ужасно много пари.

Кирил Петков и президентът безпроблемно може да блокират Конституционния ни съд в Съда на ЕС и в Европейския съд по правата на човека.

.Преди да направя анализа, да уточня: доказал съм своята обективност. Защото още в началото на скандала заявих и написах (цитат): „Закононарушението с гражданството на Кирил Петков е безспорно! Най-лошото обаче е, че не е нито първото, нито ще е последното...”

А сега да видим скандала и какъв ядлив за милиарди левове червей е скрит в юридическата му ябълка -решението, също пълно с нарушения!

1. Конституционният съд отсъди, че назначаването на Кирил Петков за министър в първото служебно правителство е неконституционно и го провъзгласи в тази част от Указа на президента.

Получи се истински парадокс: съдиите се произнесоха с отказ заради двойно гражданство по правата на един човек да заеме даден пост, макар че те самите са хора с двойно гражданство.

И президентът ни е такъв, и кандидатите за президенти, и министрите, и всичките политици, бивши депутати и кандидат-депутати...

И аз съм такъв, и вие сте такива...

Защото освен граждани на България сме граждани и на Европейския съюз.

Най-официално.

Вижте си например паспортите, вижте си дори личните карти – най-отгоре вдясно пише Европейски съюз, а чак след това Република България. Тези документи са издадени според изискванията на ЕС и са с идентификации, изисквани от ЕС. Вижте си правата в ЕС – вкл. правото да осъдите България и българските съдилища в неговия съд. Вижте си например вашите представители - евродепутати. Вижте си...

Затова всички български граждани сме и лица с двойно гражданство. Без никакво съмнение!

И затова Кирил Петков безпроблемно може да осъди България в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека.

Ясно е, че ако ще тълкуваме Конституцията съвсем формално и превратно, затваряйки си очите за фактическото двойно гражданство на всеки българин, както постъпи Конституционният съд, всички държавници без нито едно изключение са в нарушение на нея.

Ясно е, че става дума за непълнота в основния закон на страната, който не е записал, че сме и граждани на ЕС. Проблемът е защо тя е оставена да съществува толкова години – вече 15-та поред от приемането ни в ЕС, макар че през това време в Конституцията са извършени редица промени. Отговорът е прост: по политическа целесъобразност или ако трябва някой неудобен да се пореже.

2. Това не е първият такъв скандал

Например през 1992 г. беше гласен за премиер Петър Бояджиев за премиер с мандата на БСП. Но се оказа, че той има и френско гражданство И в резултат на забраната се пръкна „сламения” мутренско-олигархичния кабинет на Любен Беров. През 1995 Конституционният съд прекрати депутатският мандат на Жорж Ганчев, защото е и с американско гражданство. Парадоксът е, че се беше разсеял по-рано, че той вече е бил участник в президентски избори, завършвайки трети. През 1996 беше отказана кандидатурата на Георги Пирински за президент, защото не е спазено изискването да е роден в България.

През 2000 г. експлодира конституционният казус с цар Симеон за кандидат-президент. През 2003 г. експлодира нов скандал – с евентуално двойно негово гражданство като премиер.

Понеже съм разследвал тази история, няколко думи за неизвестното в нея.

Симеон е бил лишен неофициално от българско гражданство през 1946, а официално – през 1950 . Официалното отнемане на правото му е въз основа на отменен при социализма фашистки закон от 1940 г. за „българската кръв” (цитат): "български поданик от небългарски произход, който се изсели от царството, гyби българското поданство с факта на изселването". През 1991 г. получава български международен паспорт, през 1996 г. с либерализацията на двойното гражданство – и българска лична карта.

По време на премиерстването му излизат наяве няколко факта. Имал е чуждестранен дипломатически паспорт, на който е пишело "без гражданство". Това вероятно е така наречения "Нансенов" паспорт, който се издава от ООН на хора, принудително напуснали държавата си и останали без документи за самоличност. Притежавал е по редица данни и испански паспорт. По моите данни от разследването ми – и италиански дипломатически паспорт. Всички тези документи предполагат и чуждестранни гражданства – испанско и италианско.

Но по политическа целесъобразност казусът въобще не беше поставен в Конституционния съд. Няколкото политици, които се решиха публично да запитат след направените разкрития, набързо си хлопнаха устата. Вероятно заради натиск, а подозирам и заради пари.

Така че случаят с Кирил Петков въобще не е нов по характер скандал (ясно е, че този скандал няма и да е последния).

3.  Конституционният съд отказа на Кирил Петков писмено становище, както и явяване пред съда на живо.

Мотивът: не е страна по делото, няма такова право, понеже пред съда могат да пледират само депутати, министри, президент и вицепрезидент. Да, ама същият съд допусна писмени становища на редица граждани, които нямат никакво отношение като граждани към казуса.

За мен е безспорно, че Кирил Петков не само има право на становище, но е и страна по делото, понеже евентуално решение на Съда засяга неговите права и интереси като кандидат за депутат и влияе силно на политическия му имидж.

Парадокс е, че Съдът му отказа това право, но основа отсъждането си на документи, които са лични и свързани с личността на Кирил Петков, а не на филанкишията.

Така че симпатичният харвардски младеж и заради тези факти може спокойно да осъди България в Страсбург, ако реши.

4. Истинската причина за този скандал въобще не е двойното (в случая заради европейското и тройно) гражданство на Кирил Петков.

Истинската причина е икономическо-финансова и е за немалко милиарди левове.

Защото скандалът ескалира не в началото на мандата на Кирил Петков, а чак в средата на август, когато той наистина удари олигархично-групови интереси за милиарди левове на ДПС, ГЕРБ и Кой в Корпоративна банка, в Консолидационната компания и др.

Парадоксът е, че човек на Слави Трифонов раздуха първо скандала. Според моето тогавашно разследване разобличителят Стоян Димитров Гърдев е менил партии като носни кърпички, а за финал от политически сътрудник на Елена Йончева в Европарламента е прехфръкнал като депутат при Слави Трифонов. Баща му се оказа тясно свързан с неговите му фирми с олигарха Васил Божков-Черепа, както и с властващата олигархична групировка на част от ГЕРБ, а за капак в миналото е бил офицер от Държавна сигурност.

Парадоксът е, че повдигайки въпроса за гражданството на Кирил Петков, не хората на Слави Трифонов внесоха искането до конституционните съдии за произнасяне.

Това искане беше отправено от ГЕРБ (55 депутати) И се случи не през май, не през юни, не през юли, а на 16 август, когато вече беше кристално ясно, че министър Кирил Петков няма да отстъпи назад независимо от натиска.

Става дума не само за политически интереси, а и за интереси за милиарди левове.

Защото със своите действия той поряза милиардите на една от политическо-олигархичните групировки, управляващи страната зад кадър.

Колкото и да не ви се вярва, Конституционният съд в своето решение бистри не толкова Указа на президента в частта му за назначаване на Кирил Петков за министър.

Така обявеният край на афери за милиарди всъщност не се състоя заради несъобразяването от Кирил Петков на формата, на правилата на формалното право у нас и заради непрецизността на президента при издаване на неговия Указ.

Спечели олигархията.

Григор Лилов