За двама възрастни и дете до 14 години през последното тримесечие на миналата година е бил необходим нетен месечен доход от 2066 лева

Това каза онлайн пред журналисти Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ към КНСБ, предаде БТА. Иванова представи изследването "Основни резултати от наблюдението на потребителските цени и заплата за издръжка, декември 2021". По думите ѝ нарастването от началото на годината е било със 181 лв.

Не виждаме намерение на правителството чрез внесения бюджет да компенсира дохода, който вече е загубен, каза Любослав Костов, директор на ИССИ. Минималната работна заплата загуби своята покупателна способност през миналата година, но и от 1 април няма да може да си я върне, особено имайки предвид новата прогноза за инфлация от 7.5 на сто, а не заложената в бюджета - 5.6 на сто, допълни той. По думите му има и един неясен фактор - ще има ли военни действия в Украйна и как това ще се отрази на цените на газа.

В последното тримесечие нарастват цените на хранителните и нехранителните стоки, като основната причина е нарастването на цените на енергоносителите, на природния газ, който се е повишил близо пет пъти, каза Иванова. Нараснаха и цените на петрола на международните борси, повишиха се цените на суровините на международните пазари, на горивата за автомобили и др., допълни тя. Друг фактор в България е и ненавременната правителствена политика за компенсиране на бизнеса с оглед преодоляване на нарастването на цените на тока, допълни Иванова.

Само за храна на един сам живеещ и работещ човек са необходими 417 лв., което е изключително висок процент в рамките на дохода.

От март миналата година досега се отдалечаваме от заплатата за издръжка, а минималната работна заплата трябваше да нарасне с повече от 60 лв., както са предвидили управляващите, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му през 2020 г. и 2021 г. съотношението на минималната към средната работна заплата се движи надолу.

Броят на работещите на минимална работна заплата расте, посочи още Димитров. По думите му около 500 хиляди наети лица, които са 22 на сто от всички наети към септември миналата година, работят на минимална работна заплата. Тези хора работят основно в секторите селско, горско и рибно стопанство, преработваща промишленост, строителство, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и ремонт на автомобили и др, като масово са извън държавния сектор, допълни Димитров.

Минималната работна заплата в България в сравнение с останалите държави в ЕС е най-ниска. Прогнозата на КНСБ е, че средната работна заплата за тази година в България ще стигне 1734 лв., посочи още Димитров. По думите му минималната работна заплата трябва непременно да продължи по-интензивен растеж още през тази година, за да може през 2023 г. да се въведе 50 на сто съотношение между минималната и средната работна заплата. Според Димитров от 1 юли минималната работна заплата трябва да е 760 лв., а от първи януари 2023 г. да има нарастване със 100 лв.

Любослав Иванов представи разходите за труд в евро за час, като данните показват, че в България са най-ниски - 6.5 евро на час. Изоставаме значително от средноевропейското ниво, каза Иванов. Българският работник е два пъти по-малко производителен, но получава четири-пет пъти по-малко заплащане.

От КНСБ настояват и за необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, както и ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10 на сто. Искаме сериозна компенсация за електротранспорта за февруари, каза още Димитров. Имаме тревоги, че поради огромното натоварване в София, заплатите в градския транспорт могат да бъдат и под въпрос, защото са нужни 180 млв. лв., за да се покрият стари разходи.

Заплатите, пенсиите и енергийните цени са нашите сериозни притеснения, допълни Димитров и посочи, че в петък ще настояват в разходната част на бюджета да се предвидят допълнително 650 млн.лв. на компенсирана основа.