Колкото повече работа имаш, толкова повече пари получаваш. Тази житейска максима не важи за българските болници, които лекуват пациентите с COVID-19, пише Генка Шикерова за Свободна Европа

Ситуацията е точно обратната. Колкото повече пациенти с коронавирус се лекуват в българските болници, толкова повече те трупат дългове. Резултатът е, че тези финансови трудности на лечебните заведения се прехвърлят върху лекарите, медицинските сестри и пациентите.

Проблемът идва от две места - първо, това са здравно неосигурените пациенти, за чието лечение Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)не плаща; второ, дори и плащанията за осигурените пациенти не покриват реалните разходи по лечението.

Самата епидемия направи кризата още по-сериозна. Заради загубата на работа и доходи, броят на неосигурените българи расте. В същото време такива хора също се разболяват от COVID-19.

Кой тогава плаща за лечението им?

На теория държавата има отговор - който не е осигурен, може да разчита на социална помощ за покриване на разходите по лечение. На практика обаче това не винаги е възможно да се случи.

В отговор на парламентарно питане през октомври министърът на финансите Кирил Ананиев прогнозира, че към края на 2020 г. броят на здравно неосигурентите лица ще се увеличи с 15 на сто спрямо 2019 г., което означава повече от 600 хиляди души.

В момента в болници се лекуват под 5 хиляди души с коронавирус, но преди месец тя бяха над 7 хиляди. Това означава, че през месеците от началото на епидемията през март 2020 г. през болниците са минали десетки хиляди болни с този вирус. И значителна част от тях не са били осигурени.

Кой плаща за лечението на неосигурени пациенти с COVID-19?

Отговорите на този въпрос на властите и на болниците се разминават.

Лекуването на неосигурените пациенти от COVID-19 не е за сметка на болниците, каза директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Петко Салчев на 23 декември.

“Има ред за здравно неосигурените [и за това] как лечебното заведение може да получи съответните средства от бюджета. Така че и здравно неосигурените лица могат да бъдат финансирани. Това е вече работа на мениджърите на болниците”, каза още той.

Директори на болници неведнъж са казвали точно обратното - че лечението на неосигурени пациенти, в основната си част, остава за сметка на лечебното заведение.

Според постановление на Министерския съвет здравно неосигурените лица, които нямат доход и/или лично имущество, имат право на заплащане на диагностика и лечение. В постановлението са изброени условията и начинът, при които това се случва. Парите трябва да идват от Агенцията за социално подпомагане.

За 2020 г. “Агенцията за социално подпомагане (АСП) е превела по искане на НЗОК сумата от 3 617 380 лв. за лечението на 4 198 здравно неосигурени лица”, казаха за Свободна Европа от АСП. В Агенцията не постъпват данни за вида на заболяването на лицата и заради това няма информация каква част от тези пари са за лечение на хора, пострадали именно от COVID-19.

Остава въпросът кой плаща за лечението на всички останали здравно неосигурени пациенти - тоест за тези, които не покриват условията за социално подпомагане. Например, имат имущество или не отговарят на някой от другите критерии за подпомагане. Затова Свободна Европа изпрати въпроси до няколко болници, НЗОК, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването.

Какви са отговорите

Всичко е “за сметка на болницата”, отговориха от “Пирогов”. По данни на лечебното заведение общият брой неосигурени пациенти за 2020 г. е бил 275. От тях 50 са лекувани от COVID-19. За същия период за сметка на болницата са били направени и 4027 броя PCR тестове на здравно неосигурени пациенти. Всичко това е струвало на “Пирогов” над 212 хиляди лева.

“Лечението и тестовете остават за сметка на лечебното заведение”, казаха и от МБАЛ Бургас.

“При всеки здравно неосигурен пациент се прави опит за възстановяване на средствата чрез АСП, но не при всички случаи тези пациенти отговарят на условията по Постановлението (имат имоти или доходи, или имат близки, които не желаят да се ангажират с лечението им)”, казаха от лечебното заведение.

Загубите на болницата от такива пациенти по различни клинични пътеки преди пандемията са били между 30 хил. и 50 хил. лв. годишно. От март до края на декември в МБАЛ Бургас са лекувани 900 души с COVID-19, от които 10 са били неосигурени. Разходите на болницата за тези пациенти са 12 хиляди лева, които няма да бъдат платени от НЗОК.

Колко струват пътеките за лечение на COVID-19?

Всички здравно осигурени пациенти се лекуват по т.нар. клинични пътеки (КП), които след това се възстановяват от НЗОК. Но и в тези случаи болниците твърдят, че правят повече разходи, а получават насреща по-малко пари.

“Пациентите, болни от COVID се лекуват по три клинични пътеки. И трите клинични пътеки са по 1200 лв. за пациент”, каза Петко Салчев. Но това е така едва от месец.

Цената на клиничните пътеки (КП), по които се лекуват заразените с COVID-19, беше променена последно в края на ноември 2020 г. Става въпрос за КП № 39, която преди това струваше 766 лв. и КП № 48 (за деца), чиято стойност беше 1050 лв.

По-високите цени се изплащат “по време на въведените с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки на територията на цялата страна”, уточни Петко Салчев, директор на НЗОК

Директорът на НЗОК каза, че инфекционистите все още не са казали колко струва лечението на пациент с лек коронавирус и колко, ако случаят е тежък.

“Имах среща с инфекционисти и аз ги попитах: колко? Ние нямаме единен протокол, който да остойностява лечението на различното състояние”, казва Салчев, но не уточнява с кои инфекционисти е била срещата. Свободна Европа се свърза с няколко национални консултантни по инфекциозни болести, които казаха, че не са били част от такъв разговор.

Междувременно от Българската болнична асоциация (ББА) излязоха с позиция, че “искат среща с ръководството на НЗОК, след като оттам заявиха, че не знаят колко струва лечението на пациентите с COVID-инфекция”. Представителите на болниците казват, че разходите им за лечение на пациенти с коронавирус са значително по-високи от сумите, които им изплаща здравната каса.

“Между 50 и 100% над цената на клиничната пътека излиза средният разход на един пациент с COVID-19”, казаха от ББА.

“До този момент няма реакция от страна на НЗОК на нашето искане”, каза за Свободна Европа председателят на асоциацията Свилена Димитрова.

Свободна Европа изпрати уточняващи въпроси, както до НЗОК, така и до Министерство на здравеопазването преди Коледа. До този момент няма отговори.