Политикономията изучава взаимовръзките между политиката и икономиката.

Навремето преподавателят ми по линейна алгебра професор Ненов казваше, че линейната алгебра не е наука, а учебна дисциплина, защото всичко вече е изучено, нямало нищо ново за откриване и само се преподавала на студентите.

Така и с политикономията. Всички вече знаем всичко за нея и диванните, заедно с телевизионните експерти, няма какво ново да открият, а само преподават едно и също.

Аз затова ще насоча вниманието си към най-новата наука - политфизиката. Тя изследва как политиката влияе на физиката и колко е мъчително, когато физиката влияе на политиката.

Ето няколко примера:

Пропускателната способност на Босфора е 118-125 кораба за денонощие. През Босфора за денонощие преминават 118-125 кораба. България има нужда от един нефтен танкер на седмица и от един газов на месец, ако си направи газов терминал в Черно море. Само че това трябва да стане за нечия сметка. Преди 10 години през Босфора са преминавали 50 000 кораба годишно, от които 5000 - танкери. Сега преминават 42 000 кораба, от които 9000 танкери. Заради това, че проливът става еднопосочен, докато през него минават танкери, както и защото могат да пътуват само по светло, 4000 танкера са изместили 12 000 други кораба (8000 по-малко е общата бройка, но 4000-те хиляди танкера са заместили други 4000).

Така за да внасяме по още 6-7 танкера месечно, трябва да се откажем от 20 кораба внос или износ месечно. До тук е физиката - трябва да се откажем от еквивалента на 20 кораба с жито или контейнери месечно. Политиката трябва да каже от какво да се откажем, за да се съобразим със законите на физиката, ако ще пренасяме още танкери през Босфора. Аз бих се отказал от един контейнер с тротинетки, но вероятно ще срещна яростна опозиция, а и един контейнер не стига, трябва да спестим десетки хиляди контейнери с неща.

Друг пример:

Топлофикация София (ТС) гори около милиард м3 газ на година. Ако премине на мазут, ще са нужни 1.5 милиона тона. Вярно, че до 90-те години работеше на мазут, но тогава абонатите бяха 300 000, сега са 450 000. Тогава имаше Плама-Плевен, която произвеждаше 1.5 млн тона тежки продукти (мазут, масла), но вече я няма. В Нефтохим имаше инсталации, които произвеждаха още 3 млн тона, които също вече ги няма - нарязани са и са построени други, за по-търсени горива. Това също е физика - когато нещо го няма, него просто го няма и толкова. В България може и да е имало капацитет за производство на 1.5 млн тона мазут за ТС, но сега няма.

Политиката казва, че на мазутът хубавото му е, че може да се купи от всякъде. Физиката казва, че може да се купи само от там, където го има. Не можеш да купиш нещо, което го няма. В политиката може, но във физиката - не. Може да си купиш една цистерна или може би сто цистерни. Но не можеш да си купиш 37 500 цистерни, повечето от които трябва да пристигат от декември до февруари, защото е физика - даже някъде да има толкова мазут, няма толкова цистерни. Даже да намериш 375 пилота от Ф1 и те да направят по 100 курса с цистерните си из Европа, никой не може да натовари и разтовари един камион за 10 минути, всеки 10 минути. Единственият вариант ТС да работи с мазут, който не противоречи на законите на физиката, е продуктопроводът на Нефтохим от Бургас до София да пренася по 1.5 млн тона мазут вместо дизел. Политически е възможно - до 90-те години не се потребяваше толкова дизел (някой да се сеща за дизелова Лада или Москвич?), значи и сега можем да се откажем от половината, ако ще се връщаме в 90-те. Само трябва политиката да посочи кои 50% от дизеловите ППС трябва да спрат, за да преминем от газ на мазут. Политиката трябва да посочи също как софиянци ще си плащат сметките за парно и топла вода при цена от 3000 лв на тон мазут, еквивалентна на 4500 лв за 1000 м3 газ (4.5 милиарда лв или по 10 000 лв на домакинство годишно само за горивото), но това вече е другата наука.

Следвайте ме за още уроци по политфизика. Следващата лекция ще е на тема: газът има маса, тежи много и избива крановете, ако се затворят бързо. Политиците въртят кранове по телевизията, но в света на физиката един такъв кран се върти ден-два. За да премине едно хранилище от черпене на съхранение и обратно, минават 4 дни, докато огромната маса в тръбите първо спре и после бавно тръгне назад. Излишният газ на дневна база не може да се съхрани за утре, а трябва да се продаде, например на Румъния, или пък "да изгори". Политически е неприемливо да си купил газ за 5 лева и довечера да го продадеш за 4 лева, но във физиката 4 > 0.

Изпитът ще е на тема: "как се прави пропан-бутан и кога ще изчезне от бензиностанциите - преди или след като стане над 3 лева"

Димитър Ганчев, IT експерт