Всеки приближен на премиера Бойко Борисов е бушон и гърми по различен начин. За някои е нужно минимално напрежение. Други са подсилени. Целта обаче е една – лидерът да излезе чист и неопетнен и от най-голямата каша

Без никакво съмнение, че финансовият министър Владислав Горанов е от втория вид бушони, които трудно гърмят, каквито и гафове да сътворят. Затова вместо да бъде светкавично уволнен след скандалната кореспонденция с хазартния бос Васил Божков, от която ясно личи как финансовият министър осигурява безметежно съществуване на един бизнес чрез влияние в регулаторен орган, който трябва да го контролира, той получи индулгенции, пише EURACTIV.

Не само от премиера, но и от главния прокурор Иван Гешев. Което не е изненада. Как Борисов да се възмути от този тип комуникация, като сам зададе тон с емблематичния случай с Мишо Бирата?! Или как Иван Гешев да изневери на стила си да забелязва само проблемите, от които може да извлече лесни дивиденти. Той дори се похвали, че не е чел съобщенията на Горанов и Божков. (Това не са “Диалози” на Платон. Прочитането отнема по-малко от минута, но не са и от типа zdr ko pr). Били му казали, че в тях няма нищо нередно. А и не било работа на главния прокурор да се занимава със сигнали срещу Горанов?!

Няма никакво съмнение, че ако такъв разговор беше изтекъл за някой от хората, които Гешев припознава като врагове, той тутакси вече щеше да е излъчен по YouTube канала на прокуратурата като “абсолютен престъпник”, а държавното обвинение щеше да е намерило още двама, с които да го вкара в организирана престъпна група. Сигурно щеше да е разпространило и други доказателства за вината му. Горанов обаче е друг случай.

Вече сме виждали обвинителната гъвкавост на прокуратурата, когато става дума за финансовия министър

Повече от година и половина не може да приключи проверката за престъпление по служба и търговия с влияние заради чуждия апартамент, в който Горанов живее безплатно. Единственото ясно по проверката, която стартира през ноември 2018 г., е, че от март 2019 г. е в Специализираната прокуратура. Такова протакане на практика е отказ прокуратурата да си свърши работата. А когато става дума за действащ министър, означава, че или над него има разпънат чадър, или че това е начин да бъде държан на каишка. Историята с SMS-ите само доналива катран в меда на управлението.

Борисов все пак си остави вратичка да подаде оставката на министъра. Покрай намаляването на ДДС премиерът обяви, че ако финансовият министър не е съгласен, а той не е, може да подаде оставка. Ако тя се случи сега, е пределно ясно, че изобщо не е заради намаления данък. Засега липсва и най-малък знак, че Горанов е в немилост. В понеделник той демонстрира завидно самочувствие за министър, изобличен в нерегламентирани контакти. На настойчивите въпроси на репортерката на bTV за смс-ите с Божков първо нагло подметна, че тя проявява нездрав интерес, а после приключи обясненията с: Не си спомням.

При такова сериозно увеличаване на политическото напрежение Борисов обикновено изтръсква тежестите от себе си. Ако кадрите са му особено близки, минават на заден план, за да работят за него, без да се набиват на очи.

В редки случаи ги хвърля на прокуратурата

Да си спомним транспортния министър Ивайло Московски. Той бе в правителството до края на август 2018 г., когато подаде оставка заедно с регионалния министър Николай Нанков и с вътрешния Валентин Радев. Причината бе катастрофата край Своге, при която загинаха 20 души. Московски обаче беше назначен от правителството за вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие, а прокуратурата прекрати с нелепи мотиви делото за катастрофата, с управляваната от него моторна шейна, при която загина невръстният му син. Нанков все още се вози в джипката, макар и като зам. министър. Делян Добрев, който оцеля в хасковската сага “Кумгейт”, беше принуден да подаде оставка покрай “Апартаментгейт”. Евтините жилища изядоха главата на правосъдния министър Цецка Цачева, че дори и на дясната ръка на Борисов – Цветан Цветанов. Само бившият вече екоминистър Нено Димов изгърмя много лесно покрай водната криза в Перник. И макар че беше политически ресурс и на ГЕРБ, и на патриотите, три месеца търка наровете в следствения арест.

Защо ли Горанов е толкова важен?

Защо излиза сух от скандали, каквито малцина от кръга на Борисов биха преживели. Спаси се след НАПлийкс, спаси се покрай надплатените субсидии на партиите, след смс-ите с Божков. И колко е дълга каишката му? Дали е само една? Може да има няколко обяснения. Може би крепи правителството и неговия път към еврозоната. Или е необичайно близък до сърцето на Борисов.

Или има “пълен съпорт” от някого, от когото зависи управлението на Борисов.

Ако все още е финансов министър, защото не му е измислена подходяща синекурна позиция, може да оглави държавната петролна компания, чието създаване бе обявено в опит да бъде замазан скандалът с Божков.

Така или иначе, финансовият министър става все по-голям проблем на управляващите. А горановщината вече стана стил на управление. Което е проблем на избирателите.