Тази способност вероятно помага на малките птици да намерят разнообразие от растения и техния нектар

Колибрито може да види до 5 „цвята“, които ние, хората, не възприемаме.

Учени от Принстънския университет обучиха колибри по такъв начин, че да вземат участие в експерименти за цветно зрение, пише IFLScience, цитирано от Обекти. Именно по този начин те откриха, че тези видове могат да възприемат „неспектрални“ цветови комбинации, които ние не виждаме.

Не е лесно да се обясни как биха изглеждали тези цветове, но „неспектралните“ не присъстват в спектъра на видимата светлина. Те са образувани от комбинации от оттенъци от крайно разделечени части на цветовия спектър (например както в случая с маджентата, създадена от сини и червени дължини на вълната).

Много от цветовете, които възприемаме, представляват смесица от съседни – например синьо-зеленото (синьо и зелено) или жълтото (зелено и червено). Маджентата обаче би могла да се сравни с типична неспектрална цветова комбинация, тъй като технически погледнато не принадлежи към цветовете на дъгата, нито пък е смесица от съседни цветове (но нашите рецептори за синьо и червено се стимулират). Ако хората могат да възприемат само една „неспектрална“ цветова комбинацията, то колибритата могат на теория да виждат до 5: лилаво/маджента, ултравиолетово + червено, ултравиолетово + зелено, ултравиолетово + жълто и ултравиолетово + лилаво.

„Бихме могли да кажем, че в сравнение с птиците и много други животни хората направо страдат от цветна слепота – коментира Мери Касуел Стодард от катедрата по Екология и еволюционна биология към Принстънския университет. – В очите ни има три типа цветно-чувствителни рецептори – за синьо, зелено и червено. Птиците обаче имат четвърти, който е чувствителен на ултравиолетова светлина.“ Това означава, подобно на повечето примати, ние сме трихроматични, а птиците – тетрахроматични.

Четвъртият рецептор позволява на колибритата дори цветови комбинации като ултравиолетово + зелено и ултравиолетово + червено, но това е изключително трудно да се тества“, продължава Стодард.

За да достигне до тези заключения, екипът е създал няколко тръбни хранилки за птици, оборудвани с LED устройства в близост до лабораторията. Учените програмират LED устройствата, за да оцветят хранилките в два различни цвята, в зависимост от това какво има в хранилката. В едната имало нектар, а в другата обикновена вода. „Важно е да се правят тестовете в дивата природа“, казва Стодард, „за да можем наистина да разберем сетивния опит на тези птици по света“. Колибри, които ядат нектар от цветя, бързо се научили да свързват единия цвят с нектар, а другия цвят - с обикновена вода. През три полеви сезона от 2016 до 2018 г. учените са провели 19 експеримента и са наблюдавали около 6000 птици. Проследявайки посещенията на птиците в хранилките, учените доказали, че само след 3 посещения птиците научават цветовете, които всъщност самите учени не виждат с невъоръжено око.

„Дори когато цветовете ни изглеждаха еднакви - например, когато птиците трябваше да избират от хранилка, оцветена с UV-зелен цвят и от тази, която беше просто зелена, те виждаха разликата“, казва Стодард.

Цветното зрение помага на животните да избират храната и приятелите си и да избягват хищници. Пчелите например могат да виждат ултравиолетови шарки в жълти цветя, което ги насочва към нектара. Когато обаче ние погледнем това цвете, виждаме само жълто. За да определят защо колибрите виждат такова разнообразие от цветове, учените анализирали съществуващи данни за различни цветове на оперението и цветовете на растенията. Те открили, че колибри могат да видят 30 процента от оперението на птиците и 35 процента от цветовете на растението в неспектрални нюанси – цветове, които „хората дори не могат да си представят“, казва Стодард. Тази способност вероятно помага на малките птици да намерят разнообразие от растения и техния нектар.

Стодард и нейният екип смятат, че резултатите от това изследване се отнасят за всички птици с тетрахроматично зрение, които са активни през деня, както и за няколко риби, влечуги и безгръбначни. И това допълнително ниво на зрението може да е било характерно и за динозаврите, за които се смята, че са имали цветни пера на някои места.

От друга страна, повечето бозайници са се развили като нощни същества, на които не е необходимо да виждат богатите цветни оттенъци на света на дневна светлина, така че повечето - като вашето домашно куче и котка - са дихроматични и имат цветно-чувствителни клетки само за син и зелен цвят. Ние пък сме развили и трета клетка (за червено), вероятно защото ранните примати е трябвало да разпознават кога са узрявали плодовете по дърветата.