Който улови риба на Никулден, ще е щастлив през цялата следваща риболовна година.

Тази легенда кара рибарите във Варна ритуално да хвърлят въдици рано на самия празник с надеждата да хванат някой кефал или по-дребните му събратя. Тези риби са наравно с шарана като обект за жертвоприношение, защото имат люспи и не са хищници, пише 24 часа.

На Никулден попчетата, калканът или писията, които ги има по това време, не се броят, казват старите варненски рибари. На обяд риболовът завършва заради празника. Успехът на този ден ще предскаже дали ще ни върви в рибарлъка до другия 6 декември.

На празника има една-единствена задължителна риба - шаранът.

Според легендата св. Николай запушил пробитото дъно на кораба с шаран и така спасил пътуващите в него по време на буря. Очевидно става дума за осолен шаран, деликатес, който не е популярен у нас, но може да се срещне навсякъде по гарите в Средна Азия. Шаранът, който очевидно носи прабългарското име сазан, сиреч пъстър, е свещен заради плодовитостта си. Неслучайно гръцкото му име карпос означава плодовит.

Затова и люспите на заколения на Никулден шаран не трябва да се настъпват и поне една от най-едрите е задължително да сложим в портмонето си, за да имаме пари. Този факт показва защо Никулден е празник и на банкерите, макар че го честват и ловците.

Шаранът обаче не е най-популярната риба край морето. За професионалните рибари е задължително менюто с жертвен кефал върху ориз, дори на масата да има пълнен шаран с орехи. Празникът може да бъде отбелязан и с други люспести риби като каракудата, червеноперката, белия амур и толстолоба. Важното е те да не са хищници, така че евтиният по 5 лева за кило чернокоп няма как да измести знаковите риби.

Уникалното нашествие на тази риба продължава от Дуранкулак до Китен, макар че според рибарите чернокопът вече се е групирал на 20 м дълбочина и на Никулден ще е отпрашил към Мраморно море. За последно около Ахтопол и Синеморец се появиха пасажи от много едър зарган, в морето завря от дребен и едър сафрид, дори лодките го преследват до самото пристанище в Китен. Паламудът изчезна, но на юг се надяват, че може да направи деври, тоест да се върне от Босфора на север за доохранване при южен вятър и топло време. През годините паламуд се е ловял дори до 15 декември.

Рибата доста намаля, защото се групира навътре в морето, за да поеме към Босфора, но допреди седмица така и не потегляше на юг, а вечер се завръщаше край брега да търси плячка. Обикновено докъм 10 ноември чернокопът изчезва на север и продължава да върлува на юг от Созопол. До 20 ноември обаче пасажите от този хищник се ловяха с тонове навътре в морето от риболовните кораби даже край Калиакра.

Цената на чернокопа падна до 2,50 лева за килограм, ако го купуваш директно от кораба, защото нито фабриките за преработка, нито пазарът на риба у нас можеха да насмогнат на неимоверните количества. По-дребният паламуд падна до 5 лв. и масово хората го изкупуваха за консерви.

“При нас грацата и сафридът идват късно, тогава ще ги ловим”, казват рибарите от Китен. За сметка на това от 19 до 22 часа на пристанището се ловяха на морски червей огромни сафриди по педя и половина. Подобни големи риби са характерни за крайбрежието на Кавказ и се ловят на пристаните в Сухуми и Батуми. Явно е, че тази година рибата не стигна до Крим и не се върна по другия си път по източния бряг на Черно море.

В по-студената вода гигантските сафриди кълват бавно и лениво и светещите плувки едвам потрепват,за разлика от лятото, когато и най-дребните им събратя забиват към дъното и могат да изтръгнат въдицата от ръцете на рибаря.

Наличието на хищници като чернокопа и паламуда плаши останалите риби и зарганите стоят навътре в морето, макар че използват всяка пролука в пасажите на враговете си, за да търсят храна край брега. В началото на октомври пасажи от зарган успяха да пробият на север от Варна и рибата кълвеше като луда на бомбарда с морски червей на Златни пясъци. Завръщането на чернокопа, който уж бе тръгнал да пътува на юг, обаче накара заргана отново да изчезне.

Заради паламуда и чернокопа тази есен е кът и барбунът. Царска риба се настани в последните години трайно по нашите брегове, дори въдичарите тръгнаха специално да я преследват. Барбунът кълве без да се замисля, главно на морски червей и скарида, но отива стръвно през есента и на бял червей. Обикновено се настанява в определени пясъчни участъци в пристанищата и атакува безрасъдно стръвта. Сега обаче и тя се е изтеглила навътре заради незапомненото нашествие на хищниците. За сметка на това от Сочи ни информираха, че барбунът там е масово явление заедно с чернокопа и сафрида.

Иларията също се е изпокрила и го няма характерното за ноември масово кълване за този местен вид риба. Тя е толкова изтерзана, че започна да кълве и на филе от сафрид, което се хвърля за чернокоп, защото няма време да търси нормално храна в опита си да оцелее от зъбите на чернокопите. Платерини и кефали се хващат понякога във варненското пристанище или в самия бряг на Южния плаж, където рибите се скупчват, за да оцелеят.

В години, когато има чернокоп и паламуд, кефаловите масово започват да кълват, когато водата падне към 10 градуса. Ако не са натрупали запаси за зимата, те влизат в дълбоките води на пристанищата и там продължават да търсят храна до края на декември. Преди 15 г. тонове с кефал се ловяха във Варна на дълбочина 12 м до самата Коледа. Рибата тогава кълвеше изключително нощем - нещо, което не е обяснено и досега, защото кефаловите са дневни риби.