На шестия ден от Светлата седмица след Великден православните християни отбелязват Светла събота.

По църковния календар се почита св. Йоан Кръстител. Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча, е братовчед и предшественик на Иисус Христос. Според Евангелието именно Йоан предсказва идването на месията (на Христа). Това обяснява и почитта, която му се отдава в Светлата седмица след Великден.

Тъй като съботният ден е посветен на мъртвите, хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки.

През този ден жените не бива да се мият и да перат, за да не люти сапунената пяна в очите на умрелите; те не кроят и шият дрехи, защото, който се облече с такава дреха, ще умре.

На този ден народът почитал и Свети Мартиня. Дядовците ни извършвали две предпазни магии като „връзвали“ устата на вълците, за да не ядат стоката и „запотвали“ млякото, за да не го крадат мамниците, които се появяват вечерта срещу Гергьовден.

Така дядовците ни първо свършвали своята работа по опазването на берекета, защото от малки знаели поговорката за дебелия врат на вълка. А след това мислели за подготовката и празнуването на следващите празници.

На много места в България на днешния ден се прави и т.н „Червена задушница“. С обредно шествие се посещават гробищата, а след това се правят общи празненства – сборове, курбани, молебен за дъжд, съпроводени задължително с песни и хора.

По този начин били приобщавани към общата цел на общността и онези, които не са между живите. Предполага се, че заради това денят е кръстен Светла или Бела събота.