Мярка 4.2 - подкрепа за родните производители и преработватели – да, но дали за всички или отново само за избрани

Въпреки публичното говорене на институциите в подкрепа на малките и средни земеделски  производители, на практика наблюдаваме точно обратното – отново предимство ще имат големите. Това предупреждава в обширен анализ експертът от „Зелени закони” Мъгърдич Хулиян, който коментира изготвянето на наредба по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи"  от ПРСР 2014-2020 г.  

Мярката е ключова за преработвателния бизнес в отрасъл Земеделие.

Внимателният анализ показва обаче редица подводни камъни, които могат да преобърнат лодките на малките и средни производители.

Един от тези подводни камъни е по отношение на използването на български суровини. Задълбоченото вглеждане в Наредбата – Приложение №5, според експерта на „Зелени закони” показва, че се дава предимство на преработватели, които имат сключен договор, например, с турски производител на домати или с вносител на турски домати.

Друга потенциална пречка за насърчаване на родното производство е наложеното ограничение земеделските производители да бъдат регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите. Това автоматично ограничава земеделските производители - физически лица, да кандидатстват по мярката.  

Решение на въпроса е, ако МЗХ иска да бъде заинтересовано и подкрепящо усилията за устойчивост на производителите, да ги направи допустими за кандидатстване по мярката и след одобряване на предложението да следва регистрация като юридическо лице по Търговския закон, за да се спази буквата на закона.

Така няма да има напразни усилия от страна на земеделския стопанин и извършването на редица ненужни административни тежести. В  Австрия, например, земеделците преработващи собствена продукция са освободени от ангажимента за регистрация по Търговския закон.

Пълния анализ на Мъгърдич Хулиян може да прочетете на интернет страницата на инициативата „Зелени закони”.