Европейски лидери призовават за реформи във финансовия сектор за подкрепа на зеления преход

Европейският съюз е изправен пред сложната задача да трансформира своята икономика и енергийни системи в посока към устойчиво развитие и климатична неутралност. Според данни на Световния икономически форум, около 40 трилиона евро от глобалната икономическа активност са в умерена или силна зависимост от природните ресурси. Това поставя въпроса как да се осъществи преходът към по-екологични енергийни източници по ефективен и справедлив начин.

"Европейската зелена сделка", амбициозната стратегия на Европейския съюз за постигане на климатична неутралност до 2050 година, се сблъсква с редица предизвикателства от момента на своето одобрение през 2020 година. Войната в Украйна и пандемията от коронавирус COVID-19 отклониха вниманието и ресурсите от дългосрочните климатични цели, поставяйки на преден план по-непосредствени кризи в икономически затруднените държави членки.

Европейският научноконсултативен съвет по въпросите на изменението на климата - висшият консултативен орган на Европейския съюз в областта на климатичната наука, изрази загриженост относно текущото състояние на енергийния сектор в Европа. Според съвета, дългосрочното планиране и развитие на енергийната инфраструктура на ниво Европейски съюз не съответства на целите на блока в областта на енергетиката и климата до 2030 година, както и на амбицията за климатична неутралност до 2050 година.

Въпреки тези предизвикателства, напредъкът към устойчиво развитие се превръща в необходимост, а не просто избор за европейските икономики. Освен непосредствените заплахи за здравето, породени от климатичната криза, продължаващата зависимост от изкопаеми горива застрашава конкурентоспособността на европейските икономики на световната сцена.

Европейските лидери са убедени, че промяната е възможна, но подчертават необходимостта от приоритизиране на ефективното ѝ финансиране. Един от ключовите въпроси е как да се разпределят разходите за енергийния преход между различните участници в обществото.

Фабиен Рокес, изпълнителен вицепрезидент на консултантската фирма Compass Lexecon, призовава за широк обществен дебат по този въпрос: "В Европа трябва да се проведе дебат за това кой ще плаща за енергийния преход. Например Законът за намаляване на инфлацията в САЩ е чудесен, но в основата си той разчита на фискални мерки. Така че това са пари на данъкоплатците, а не на потребителите на електроенергия."

Съществуват два основни подхода за финансиране на енергийния преход. Първият, илюстриран от Закона за намаляване на инфлацията в Съединените щати, разчита на държавно финансиране чрез данъци. Този подход се основава на разбирането, че климатът е обществено благо и следователно разходите за неговото опазване трябва да се поемат от цялото общество.

Алтернативният подход включва повишаване на цените на енергията, прехвърляйки нарастващата финансова тежест върху потребителите. Този метод следва принципа "замърсителят плаща", но поражда опасения за въздействието върху домакинствата, които вече се борят с високите разходи за живот.

Международната агенция по енергетика предвижда, че около 30% от необходимите средства за борба с изменението на климата в световен мащаб ще трябва да дойдат от публичния сектор, докато 70% ще бъдат осигурени от частния сектор. Частното финансиране може да включва различни инвестиции и финансови инструменти, като например зелени облигации.

Кристиан Елер, евродепутат от Европейската народна партия, подчертава необходимостта от реформа на финансовите пазари за осигуряване на адекватно финансиране на зеления преход: "Знаем, че европейският финансов пазар няма да осигури това адекватно финансиране в сегашното си състояние... банките не са в състояние да финансират прехода."

Елер предлага напредък по инициативата за Съюз на капиталовите пазари като едно от решенията. Тази инициатива цели създаването на единен пазар на капитали в целия Европейски съюз, преодолявайки настоящата фрагментация на финансовите системи в различните държави членки.

Освен увеличаването на възможностите за инвестиции, евродепутатът подчертава необходимостта от подпомагане на държавите членки в достъпа до наличните фондове. Той критикува конкретно недостатъците на Механизма за възстановяване и устойчивост - мярка за подкрепа след пандемията от COVID-19, посочвайки, че много държави членки все още нямат достъп до тези средства поради прекомерна бюрокрация.

Пиер Шелекенс, ръководител на отдела за стратегия и координация в Генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия, акцентира върху необходимостта от хармонизиране на енергийните пазари в Европейския съюз. Той предупреждава, че различните нива на компенсация за енергоемките индустрии, работещи с изкопаеми горива, в отделните държави членки могат да създадат неравнопоставеност и да подкопаят климатичните цели на блока.

Шелекенс признава, че в контекста на неотдавнашната енергийна криза в Европа, субсидиите за изкопаеми горива са били оправдани с цел подкрепа на промишлеността и домакинствата. Въпреки това, той предлага по-единен подход в бъдеще, тъй като ситуацията се нормализира.

Предизвикателствата пред Европейския съюз в постигането на климатична неутралност са значителни, но не и непреодолими. Успехът ще зависи от ефективното мобилизиране на финансови ресурси, хармонизиране на политиките между държавите членки и балансиране на икономическите и екологичните приоритети. Само чрез координирани усилия и иновативни решения Европа може да се надява да постигне амбициозните си климатични цели, запазвайки същевременно своята икономическа конкурентоспособност на световната сцена.