Мислех да ви напиша икономическо-философска статия защо не е добра идея държавни чиновници да решават вместо вас какво да ядете и да пиете. Още повече, световната история изобилства от трагични последствия на именно такива политики. Някои от най-вредните ефекти върху човешкото здраве през 20-ти век са резултат от политики и закони в негова защита. Да не говорим, че започнат ли чиновници да определят какво е вредно и полезно, практически няма граница, до която да спрат – с малко повече фантазия надали има нещо, което да не може да бъде представено като „вредно“.

Но след това се сетих, че България не е Унгария, Дания, САЩ или Швеция и няма нужда от такива сложнотии, за да може всеки българин да разбере колко практически абсурдно е да се налага данък „вредни“ храни в относително бедна страна като нашата. И затова ще ви напиша една простичка и практична статия кой ще издуха супата на новия данък (ако бъде приет).

В България има около 2 200 000 пенсионери. Средната им пенсия е 338 лева. Имате още около 300 000 българи, които живеят с месечен доход около минималната работна заплата. Тоест, около 2.5 милиона българи живеят с около 350 лева на месец. Диетата на тези хора е енергийно-концентрирана. Тоест, техният най-висш приоритет е да си набавят максимално калории за всеки лев, с който купуват храна. Въпреки че по света има разлики, в САЩ и Европа такива енергийно-концентрирани храни са предимно с много добавена захар, мазнини, сол и рафинирано зърно („вредните“, според нашето министерство, храни). Това е и една от причините* бедните хора да са често с наднормено тегло (вероятно често сте се чудили върху този феномен) – диетата им в Западния свят** просто предпоставя към затлъстяване.

С други думи, огромна част от консумацията на „вредни“ храни не е поради „нездравословен“ избор на потребители с достатъчно финансови възможности да си набавят „здравословна“ алтернатива. Напротив, най-много „вредни“ храни се консумират от хора, за които те са единственият финансово-изгоден начин да си набавят достатъчно калории.

Горното е и причината да се наблюдава крайната неефективност и дори обратен ефект от данък „вредни храни“ в по-бедните държави – когато „вредните“ храни станат по-скъпи, хората с финансови затруднения не започват да консумират „здравословни“ и скъпи храни (те нямат пари за тях). Напротив, те пренареждат диетата си по още по-вреден начин, така че да могат да набавят нужните калории с оскъдния си ресурс. Като започват да купуват храни с още по некачествени съставки.

Веднага ви давам пример. Представете си един пенсионер с 300 лева пенсия, който може да отдели 150 лева за храна на месец. Този човек така или иначе няма как да си позволи да яде чисто пилешко и свинско место или истинско сирене всеки ден. Основният му източник на калории ще са тестени изделия, евтини заместители на месо и мляко и неособено здравословните мазнини. Но от време на време, когато има промоция на плодове и зеленчуци, бедният човек ще си позволи и нещо по-здравословно и качествено. Затова и на евтините банани или портокали на промоция има опашки от пенсионери.

Когато се въведе данък „вредни храни“, пенсията от 300 лева или заплатата от 350 лева пак няма да е достатъчна, за да може човекът да хапва чисто пилешко филе по два пъти на седмица, риба веднъж седмично и плодове и зеленчуци всеки ден. Иска или не иска, този пенсионер ще продължи да консумира същите „вредни“ храни, но те вече ще са по-скъпи. Съответно, малкото му останали левчета, с които преди данъка е можел от време на време да си позволи истинско мляко или плодове, вече ще изчезнат в държавната хазна. Тоест, диетата му ще се влоши още повече.

Между другото, тези бедни хора не са толкова глупави, за да смятат, че ядат истински/качествен салам или истинско мляко на абсурдно ниските цени. Ако имат пари да си позволят истинско немляно месо, те ще предпочетат веднага него. И реално го правят, когато имат средствата. Тоест, дори тези най-бедни хора нямат нужда държавни чиновници да ги вразумяват кое е здравословно и кое – не. Те си го знаят. Дори при тях ограничението са парите, а не липсата на знание.

Като добавим и негативните ефекти върху икономиката (намалени приходи от ДДС, изгубени работни места, поради затворени фабрики и т.н.), в крайна сметка такъв данък върху „вредните“ храни просто ще направи бедните по-бедни. А в България това са много хора – между 2 и 3 милиона души. Истинското съчувствие и помощ за тези хора с ниски доходи не минава през въвеждането на още една трудност в живота им под благозвучен претекст като „борба с вредните храни“, а в създаването на бързо-растяща икономика, която осигурява както по високи заплати, така и по високи пенсии.

Министър Москов, не мислете хората за глупави. Почти всеки човек с пари (ако не е вегетарианец) ще предпочете свинска вратна пържола пред салам кучешка радост, килограм био-ябълки пред баничка с маргарин, прясно изцеден сок от портокал пред евтина газирана напитка. Причината хората да правят по-нездравословните избори, особено в бедни държави като България, е твърде често финансова – ниски доходи и опасност от глад.

А доходи не се вдигат с нови данъци. Уинстън Чърчил беше казал, че да извадиш един народ от бедност с по-високи данъци е като да стъпиш в леген и да се повдигнеш сам за дръжките му. Същото важи и за здравето.

* Друга причина за затлъстяване, както сред бедните, така и сред средната класа, е малкото физическа активност. Тъй като бедните квартали са с по-лоша инфраструктура, там хората имат по-малко възможности за спорт.

** Диетата на бедните хора по света е различна, тъй като цената на храните се различава. Например, в някои от най-неразвитите страни, бедните хора са на плодова диета, тъй като при неразвита хранително-преработвателна индустрия това е най-евтиният източник на калории.