Комитите пишат противоречиви спомени къде е уцелен - дали в гърдите, или в челото

"Христо Ботев е убит от четника Никола Обретенов и там друг един", казва Иван Печев, кръвен роднина на революционера, пред приятеля си Марин Савов. Възрастният човек прекарал много време в изследване на рода си и на именития си братовчед, пише 168 часа. Според него няма как поетът да е бил убит от вражески куршум, каквато е официалната версия на историците.

Синът на легендарната Баба Тонка от Русе Никола Обретенов оцелява след битката край Околчица и е основният свидетел на смъртта на Ботев и живее до 90 г. Но защо роднината на Ботев го обвинява?

"Още в 1930 г. по поръчка на Картографския институт офицер от Враца прави топографска снимка на местността. И излиза с извода: "От това положение така, както е изстрелян по траектория, куршумът не е могъл да умери войводата и да го удари" в челото вдъхновено и високо, както пише Иван Вазов", обяснил Печев.

Подобно мнение е изказал и инж. Георги Маринов, специалист по стрелкови оръжия, ръководил възстановките на 35 исторически сражения, вкл. и слизането на козлодуйския бряг на Ботевата чета и генералното сражение във Врачанския Балкан.

Според експерта битката край върховете Камарата и Купена е завършила с победа на революционерите и не е имало нито един ранен или убит. Точен изстрел от турски аскер е бил невъзможен, защото не е имало пряка видимост, а тогавашните пушки не били способни да уцелят от такова разстояние човек при сгъстяващ се мрак.

По думите на Никола Обретенов Христо Ботев е убит между 20 и 21 часа на 2 юни 1876 г.

Тогава вече е полумрак, като се има предвид, че през ХIХ век не са сменяли времето. Куршумите са били оловни, лесно се деформирали и нямали точна траектория. Потерята е прекратила огъня за деня, защото е известно, че тя не воюва през нощта.

“Ударил го е някой отзад, пак с пистолет, и му е счупuл гръбначния стълб. Този извод се налага от думите на Обретенов пред комисията за разследване смъртта на войводата: "Около него миришеше много" – казал Иван Печев. - Мирише обесеният човек, прекъсва се гръбначният стълб в гърлото, скъсват се прешлените и той се изпуска. Същото се случва и с този, по когоо е стреляно в гърба му и е ударен гръбнакът.”

При тогавашното оръжие, което е било на барут, не е могло куршумът да пробие тялото на човек и да излезе навън, не е имал тази сила, обяснил още Печев.

Според него Христо Ботев е имал няколко конфликтни точки с Никола Обретенов.

Първата е, че още при слизането от кораба “Радецки” на козлодуйския бряг. Тогава четници са убили чорбаджия, за да му вземат парите.

Войводата избухнал срещу това. Но Обретенов казал, че той се е разпоредил, защото е касиер на четата и тя не може без пари. Когато после го попитали къде са те, заявил, че торбата с жълтиците много тежала и я хвърлили в реката. Поетът, разбира се, не повярвал на тази история. Това било първото голямо скарване между двамата.

Вторият скандал избухнал, когато пращат до Враца един от четниците да съобщи, че дружината е дошла, и да се вдигат на въстание, но не се върнал. Тръгнал втори, който по думите на Печев носел скрито в тояжка съобщението на Ботев. Той също бил заловен от турците. Никакво подкрепление не дошло от Враца, чийто помощник-апостол е Никола Обретенов. Това била втората причина, по която Ботев се ядосал на Обретенов.

В този момент видели, че отдолу се вдига прахоляк, и помислили, че идва революционният комитет, но се оказали черкези и башибозук. Започнала тежка битка.

Третият скандал според Иван Печев между Обретенов и Ботев бил за това какво да прави четата след тежките боеве, които води от слизането си на козлодуйския бряг. Според свидетелството на оцелелия четник войводата предложил да бягат в Сърбия. Но роднината на поета твърди, че било точно обратното – идеята дал Обретенов.

Обсъждането се случва между останалите живи членове на щаба, докато момчетата от четата отиват до близкия извор за вода. Около Ботев са се събрали Никола Обретенов, Перо Македонеца и Георги Апостолов от ръководството на дружината. Наоколо били още Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото.

Предположенията на Печев са, че в този момент Христо Ботев не е издържал, казал е нещо остро на своите съратници – и за парите на чорбаджията, и за невъстаналата Враца, и за оттеглянето към Сърбия. И тогава някой е стрелял по Войводата.

Съмненията на роднината на революционера към Никола Обретенов се подхранват и от факта, че набеденият е отишъл да покаже лобното място чак през 1927 г. - 51 г. след събитията край връх Камарата.

Изследователят на поета Илия Луканов обаче смята, че Обретенов е бил само организатор и вдъхновител, а физическият извършител не е той.

Друг историк пък твърди, че самият Ботев е поискал да бъде убит.

Няколко от останалите живи след Освобождението четници свидетелстват, че той е изпаднал в мрачно настроение около връх Вола.

Историкът проф. Иван Стоянов също е заявявал, че Христо Ботев е загинал от ръката на свои четници, но заради скандал за изчезнали пари на врачанския комитет. Войводата търсел къде са отишли и е бил застрелян от човек, който е имал отношение към кражбата.

Акад. Константин Косев обаче нарече абсурдна тезата, че Никола Обретенов е дръпнал спусъка срещу войводата.

“Ботев е тръгнал да умре, не да прави сватба. Пише в 3 стихотворения, че това е мечтата му - да загине за родината - смята историкът. Действието е планирано предварително. А кой точно го е уцелил, не е ясно, но това е човек, на когото е заповядано да го направи. Когато се качва на кораба “Радецки”, поетът пише: "Радостта ми няма граници, че моята молитва скоро ще се сбъдне."

Писателят Стефан Цанев дори развива тезата, че Христо Ботев се е самоубил.

"Не вярвам това да е станало, защото той е поет, не е Левски, няма сили да го направи", твърди акад. Константин Косев.

Шефката на музея на Христо Ботев в Калофер Ася Николова обаче е категорична, че черкезин е убил поета, а не Никола Обретенов или друг четник.

"Няма никакви доказателства за подобно твърдение. Единствените запазени оттогава писмени документи са спомените на Никола Обретенов и Димитър Тодоров-Димитрото - казва Николова пред "168 часа". – Само те са станали свидетели на Ботевата смърт заедно със Сава Пенев.

Нито един от останалите четници не е присъствал на съвещанието. Очевидците казват, че куршумът идва от позициите на черкезите. Така тезата, че турците са спрели да се бият, защото е настъпил мрак, няма никакво отношение в случая."

Подобно е мнението и на проф. Пламен Павлов.

"Нападките срещу Обретенов са свързани с близкото му приятелство със Стефан Стамболов. Обвиняват го, за да го компрометират", смята професорът. Според него това не отговаря на историческата истина, а тя била, че Христо Ботев бил убит от черкезки стрелец или от турската потеря.

"Обретенов казва пред комисията за установяване на лобното място на поета това, което си спомня. Не може да разчитаме, че помни 100% от детайлите години след случката - твърди още проф. Павлов. - Обяснението, че никога през нощта мюсюлманите не воювали, не издържа. На 2 юни (даже е било 1 юни, неправилно се интерпретира датата) нито е толкова тъмно, нито невъзможно да се уцели човек с куршум. Имало е цяла поредица от нощни битки.

В спомените си Филип Тотю казва, че е имало отлични нишанджии, които улучвали безпогрешно целта. При това тогава са стреляли без оптически мерник."

Самият Обретенов в спомените си за смъртта на войводата пише, че на въпроса кой уби Ботев не може с положителност да се отговори освен с предположения.

Това не е единственият въпрос, по който се спори. Вече повече от 140 г. предмет на дискусии е и къде е уцелен поетът. Според Обретенов той е ударен с куршум в сърцето, а не в челото, както казали други четници впоследствие на Захари Стоянов.

Писателят е тиражирал тази версия в опита си за биография на революционера. "Когато после го попитах защо го е написал, той ми отговори: “За по-голям ефект”, обяснява в спомените се Никола Обретенов.

Той цитира професора от медицинския факултет д-р П. Ив. Стоянов, според когото куршумът е засегнал гръбначния стълб и не е имало как да стигне и челото. "Можеше ли ние да го целунем по челото, ако то беше пробито и кръвта шуртеше толкова силно, че напълнеше пазвата му и окървавеше картата?

С изправянето на Ботева в цял ръст изгърмя пушка. Ботев политна да падне на гърба си, като изхърка силно, но задържан от нас, поставихме го на земята и в това време се яви обстоятелството, което разказах на професор П. Ив. Стоянов. Ние всички го гледахме смаяни, като гръмнати и докато се окопитихме, той вече беше мъртъв."

Други четници разказват версията, че са видели войводата прострелян именно в челото.

Това пише през 1926 г. Димитър Тодоров-Димитрото.

А Димитър Икономов-Даскала разказва, че сварил поета в предсмъртна агония, уцелен в челото, и чул от други какво е станало. "Алена кръв шуртеше от раната", свидетелства Икономов.

Друг от четниците - Никола Кючуков, дава още по-подробно описание - че куршумът е пронизал черепа на Войводата под дясната вежда и порой от кърви е покрил лицето му.

Директорката на музея на Ботев в Калофер Ася Николова обаче е категорична, че това са литературни обяснения.

"Истината е, че той е бил прострелян в гърдите", казва тя.

Веднага след смъртта на войводата четниците решили да заличат всички следи, по които турците биха могли да го разпознаят и да се гаврят с него.

Откопчали мундира му и взели картата на Европейска Турция, бинокъла, сребърния часовник и портмонето, калпака с лъва, шашката, револвера и еполетите му.

Вече повече от 140 г. споровете за смъртта на Христо Ботев продължават.

И както казва Захари Стоянов: "Ние ще отнесем в гроба си тайната за гибелта на поета."