Младият историк от Ветово, Русенско, Октай Алиев прави проучване за историята на квартала под името “Ветовчани основават Истанбулския квартал Авджълар”

Градът, някога столица на три империи, се простира на два континента на брега на Мраморно море. Днес населението му е около 17 милиона души, сред които и много българи

Българската следа в Истанбул

Ако търсите български следи в Истанбул, трябва задължително да посетите квартал Шишли. Тук до мястото на старата Българска семинария се намира - Българската болница “Евлоги Георгиев”, разказва Actualno.

Болницата е построена през 1901 г. по идея на д-р Георги Вълкович, по това време дипломатически представител в Цариград. Българското правителство отпуска средства и 3 години по-късно при честването на 25-годишнината от създаването на Българската екзархия, идеята се реализира от Българското благодетно дружество “Йосиф Първи”. Евлоги Георгиев прави огромно дарение от 100 000 франка, Иван Евстратиев Гешов допълва сумата с още 270 000 франка и осигурява голяма част от обзавеждането.Още много българи и български институции се включват с даряване на средства.

Болницата е конфискувана от Турция през юни 1988 г. Днес сградите ѝ са заети от частната болница “Турция”.

Използвайки т.нар. “възродителен процес”, турските власти през 1988 г. отчуждават болницата, уволняват българския персонал и изнасят архива, мраморния бюст на Евлоги Георгиев, ценни портрети и други вещи. През 2005 г. архивът на болницата е открит от местен българин в антикварен магазин в Истанбул и след като са осигурени средства той е откупен и днес се съхранява в Регионалния исторически музей в Пловдив. Мястото е върнато от властите на Екзархията през 2011 г., но без Българската болница и прилежащия ѝ парк, поради което днес теренът е обект на съдебни спорове.

Българската църква “Свети Стефан”

Желязната църква “Свети Стефан” се издига в квартал “Фенер”, на самия бряг на Златния рог. Къщата е дарена от княз Стефан Богориди. Българите от Цариград преустройват къщата в дървена църква, която е осветена през октомври 1849 г. Постепенно църквата, заедно с изградения след две години метох, се превръщат в люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук през Великденската служба Иларион Макариополски произнася думите “...и всякое епископство православних!” с което поема отговорността на български духовен глава. Отново тук за първи път е прочетен издаденият през 1870 г. ферман, с който се признава правото на българите на самостоятелна църква под името Българска екзархия.

През 1898 г. на мястото на старата изгоряла дървена църква се построява нова желязна. Днес “Свети Стефан” е единствената запазена желязна църква в света. Църквата е трукополна с кръстообразна форма и привлича погледите с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария.

Кой квартал в Истанбул е известен като “Малката България”?

Авджълар

Населението на квартала е около 450 000, което го нарежда на 14-то място от общо 39 квартала в Истанбул. Една трета от населението са българи. Някога отделно село в покрайнините на Истанбул, днес Авджълар е нов и модерен градски мегаполис.

Младият историк от Ветово, Русенско, Октай Алиев прави проучване за историята на квартала под името “Ветовчани основават Истанбулския квартал Авджълар”.

На мястото на квартал Авджълар през 20-те и 30-те години на миналия век е съществувал Аминдос Чифлии. По неизвестни причини през 1929 г. няколко семейства от Ветово и Разград пристигат в Турция и година по-късно, през 1930 г., се заселват тук. Предполага се, че първите семейства от Ветово са наброявали между 7 и 12. Трудно им е било в началото, затова решават да се свържат лично с президента на Република Турция - Кемал Ататюрк. След срещата Ататюрк отпуска заем с ниска лихва на преселниците. Аминдос чифлии се преименува в Авджълар. Името на квартала означава “ловци” и произхожда от наличието на запазените стари ловни хижи, където по време на лов са отсядали турските султани със своята свита.

Постепенно тук пристигат много български преселници, сред които учители и образовани хора. Според Октай Алиев днес в квартал Авджълар живеят около 25-30 000 ветовчани, което е 5-6 пъти повече от населението на самия град Ветово. Известни са ветовчани, които са кметували в Авджълар - Юсуф Корлу и Нури Аданър, които са баджанаци.

Днес почти всички кафенета, магазини и ресторанти са собственост на българи и предлагат традиционни български продукти и кухня. Днес в Авджълар има клуб на преселниците от България.