Кой иска да управлява вечно?
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 1
И Турция, и Русия промениха конституциите си, за да позволят на силните си мъже да останат по-дълго на власт като президенти
Както се очакваше, турският президент Реджеп Тайип Ердоган си спечели още един 5-годишен мандат, което според мнозина е знак на одобрение на 20-годишното му управление. Той не е единственият лидер, който се задържа на власт твърде дълго.
Освен ако не се случи чудо, следващата година Путин вероятно ще бъде преизбран за президент по подобен начин. Дори смеем да прогнозираме – с по-голям процент, за да продължи дългото му царуване. А в Европейският съюз никой и нищо не пречи на Виктор Орбан да остане премиер и в обозримо бъдеще, отбелязват от EURACTIV.
И Турция, и Русия промениха конституциите си, за да позволят на силните си мъже да останат по-дълго на власт като президенти. Руската конституция беше изменена през 2020 г., за да нулира броя на мандатите, които Путин е изкарал, което му позволява да заобиколи ограниченията на изборите през 2024 г. и 2030 г. Той може законно да остане на поста до 2036 г.
В случая с Турция, съгласно конституцията, която бе променена от Ердоган през 2017 г., президентът беше ограничен до два петгодишни президентски мандата, но беше решено, че ако парламентът свика предсрочни избори по време на втория мандат, президентът може да се кандидатира за трети мандат, както и стана. Турски блогъри твърдят, че ако Ердоган иска да остане на власт след 2028 г., той ще намери начин.
Промяната на конституцията, която позволява на президента да остане по-дълго, е заразна. Узбекистан промени конституцията си преди три седмици, за да позволи на действащия президент да управлява до 2040 г.
Орбан няма нужда да променя конституцията. В Унгария президентът има минимална роля, докато министър-председателят е силният човек. Ограничения за преизбиране за министър-председател няма.
Александър Вучич е на власт в Сърбия от 2014 г., първо като министър-председател, а от 2017 г. като президент, след като беше преизбран през 2022 г. сред обвиненията в нарастващ авторитаризъм.
Разбира се, Турция, Русия, Унгария и Сърбия – да не говорим за Узбекистан, са много различни страни, но има и важна прилика.
Във всички тези страни свободата на пресата е меко казано проблематична.
Русия е класирана на 164-то място сред 180-те страни, изследвани в Световния индекс за свобода на печата за 2023 г. на „Репортери без граници“ (RSF). Турция е 165-а, Сърбия е 92-ра, а Унгария 72-ра, което не е особено добър резултат за член на ЕС. Узбекистан е на 137-мо място.
„Авторитаризмът в Турция се засилва и е предизвикателство за медийния плурализъм. Използват се всички възможни средства за подкопаване на критиците“, се казва в доклада на „Репортери без граници“.
Могат ли изборите да се считат за честни, ако 90% от националните медии са под контрола на правителството, както оценява организацията „Репортери без граници“?
„Тактики като почти систематична цензура в интернет, неоснователни съдебни дела срещу критични медии или злоупотреба със съдебната система досега позволяваха на Ердоган да възстанови рейтинга си на популярност, докато продължава да бъде замесен в голям случай на корупция и политически клиентелизъм“, се казва в доклада за страната.
В Русия, откакто Путин нареди инвазията в Украйна през февруари 2022 г., почти всички независими медии бяха забранени, блокирани и/или обявени за „чуждестранни агенти“ или „нежелани организации“. Всички останали са обект на военна цензура, добавят от международната организация.
В Унгария Орбан, когото „Репортери без граници“ смята за хищник спрямо свободата на печата, изгради медийна империя, чиито медии следват заповедите на неговата партия. Независимите медии запазват позиции на пазара, но са обект на политически, икономически и регулаторен натиск.
А в Сърбия качествената журналистика, която разследва престъпления и корупция, е хваната в капан между необузданите фалшиви новини и пропагандата. През последните дни протестиращите обвиняват за масовите стрелби наскоро културата на насилие, разпространявана от медиите, които подкрепят Вучич..
Когато свободата на медиите изчезне, тя се заменя с държавна пропаганда и нищо не може да предотврати манипулации, които позволяват на авторитарни лидери да спечелят или да фалшифицират изборите. Очевидно ЕС не е имунизиран срещу подобни сценарии.
Докладвай този коментар за нередност
×123: А НА БЪЛГАРИЯ МЕДИИТЕ КАЖЕТЕ КЪДЕ СА ? МЪРШИ ! НЕ КАЗВАТЕ, ЗАЩОТО СА КЛЕКНАЛИ НА САЩ И ЛАКОМО И ОБЛИЗВАТ ГЕНИТАЛИИТЕ. КЪДЕ СА БЕ ГЕ МЕДИИТЕ, МЪРШИ ! ДА НЕ СЪМ ВИ ЧУЛ, ЧЕ ЧИЧО САМ ЩЕ ВИ ШИБА ПРЕЗ ДРЕХИТЕ.