"От днес започна първият тестови етап на тол системата. След завършването на първия тестови етап от три месеца в следващите три ще се изследва финансовата устойчивост на системата". 

Това каза в сряда пред БНТ председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Георги Терзийски. Почти в синхрон с него пред Нова тв министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова заяви, че преговорите с превозвачите за таксите продължават. "Сигурна съм, че в конструктивен диалог ще намерим пресечната точка между обществения и корпоративния интерес", каза тя.

Всичко това се случи, след като българските превозвачи поискаха среща с премиера Бойко Борисов и заплашиха с протести заради непосилната финансова тежест, която трябва да поемат.

В четвъртък около обед, след среща при премиера, стана ясно, че истинското въвеждане на тол системата за тежките камиони се отлага за началото на идната година - след като отминат и европейските, и местните избори.

Не знам какво точно ще включва изследването за финансовата устойчивост на тол системата, но е ясно, при това от години, че по тази тема и АПИ, и МРРБ са изпаднали в пълна функционална и мисловна неустойчивост. Това лъсна ярко с проблемите около въвеждането на електронните винетки за леките автомобили в началото на тази година и с пълния хаос около старта на така широко рекламирания модерен начин за плащане на пътните такси. Още тогава бе ясно, че истинският проблем ще настъпи с опита за въвеждане на плащания за тежките камиони според изминатото разстояние. И че проблемът ще бъде както технически, така и принципен. След години на канения, обсъждания, анализи и препоръки от Световната банка България все пак избра видимо порочен модел, който е по-скоро наказателен за транспортния бранш и за обикновените автомобилисти, пише вестник СЕГА.

Целта му е единствено да доведе до събиране на една митична сума от над милиард лева на година, с която, уверяват ни, ще се строят нови магистрали, ще се обновяват пътища и съоръжения.

Всички сме „за“ въвеждането на системата. Всички се обединихме около това, че българските пътища имат нужда от средства, за да бъдат ремонтирани, и всички български граждани, включително превозваческият бранш, да разполагат с добри пътища, по които да пътуват. Затова е необходим много по-голям ресурс от този от винетни такси. Приходите от тях са от порядъка на 370 млн. лв. Около 600 млн. лв. годишно е недостигът, за да работим и да удовлетворяваме всички искания за добри пътища в България, каза в сряда Петя Аврамова.

Всъщност около 260 милиона лева от тези пари идват от собствениците на леки автомобили чрез винетките, които са принудени да плащат за пътни участъци, повечето от които са в лошо или направо в отчайващо състояние. Другите 110 милиона са приходите от тежкия трафик, който реално и замърсява повече, и руши инфраструктурата повече.

Дали това ще се промени? "От утре започват експертни срещи с представители на браншовите организации. На тях ще бъдат коментирани нови предложения за тарифите. Обект на разговори ще бъде и обхватът на републиканската пътна мрежа, за която ще се плащат тол такси. Необходимата за функционирането на системата инфраструктура ще бъде изградена върху 10 800 км от нея. Работна група е направила карта, в която са обозначени тези с нулева ставка, които не са в добро експлоатационно състояние. На разговорите ще бъдат коментирани в конкретика тарифите в отделните категории и обхватът на пътищата", обясни регионалният министър в четвъртък след срещата при премиера.

Всичко това ще се случи в следващата половин година, а и след началото на идната година, ако разминаванията между бизнес и управляващи продължават. И тук не става дума просто за прогнозираното от превозвачите оскъпяване на стоките и на автобусните превози. А за факта, че България е единствената страна, в която винетка и тол такса се изискват за по-голямата част от републиканската пътна мрежа. В повечето европейски страни стандартното правило е да се плаща тол такса за магистрали, за някои основни пътища и за скъпи пътни съоръжения като някои мостове и тунели.

Това е така дори в страни от Западните Балкани като Сърбия и Босна и Херцеговина, чието приобщаване към Европа, казват нашите управници, е основен приоритет.

В коя Европа тогава сме ние? Ами в някаква имагинерна нашенска си Европа. Иначе нямаше да е възможно превозвачите да твърдят, че реално тол таксите у нас надхвърлят тези в развити европейски страни, от МРРБ да се оправдават, че това е така само за някои категории по-стари камиони, а висш чиновник от АПИ да успокоява, че има доклад на Световната банка, според който при "консервативното" тарифиране стоките от първа необходимост ще поскъпнат средно с около 2%.

Кое тук е "консервативното"? По закон тол системата трябваше да заработи от 16 август. Тогава тя трябва да бъде придобита от АПИ от избрания разработчик - австрийската "Капш". Т.е. предстоят законови промени, с които срокът за въвеждане на тола да се отложи. И още нещо - според обясненията на чиновниците от МРРБ и от АПИ вече имало изготвена карта на платените участъци. Но никой не я е виждал, което означава, че тепърва ще се обсъжда с превозвачите. Те, от своя страна, искат нещо простичко - да плащат за магистрали и за пътища в обхвата на транзитните коридори, които се използват от международните превозвачи. Това е логично - идеята на тол системата за тировете бе да повиши таксите, които плащат именно транзитните превозвачи. За това сега не се споменава и дума.

На срещата всички представители на бранша изказаха желание през тестовия период да монтират бордови устройства на всичките си автомобили, посочи Петя Аврамова. През този период превозвачите няма да бъдат облагани с тол такса, а ще продължат да плащат винетна. След май ще бъде свикан и вече конституираният Обществен консултативен съвет към министъра на регионалното развитие и благоустройството. На него в по-широк формат ще бъдат представени нови варианти на тарифите и обхвата на тола в България.

Тоест години след като се работи по системата, предстои да научим какво ще обхваща тя. Това е видим, но все още непризнаван пълен провал на отговорните за промяната.

Никой не би трябвало да бъде изненадан. Пътната агенция, парите за пътища и тяхното разпределение са същата енигма, каквато са и плащанията например от Държавен фонд "Земеделие". През пътната агенция се разпределя огромен ресурс както от еврофондовете, така и от бюджета. Често това става с преки договаряния - като например с продължението на магистрала "Хемус", за което държавната "Автомагистрали" получи около 1.4 милиарда лева за около 130 километра.

Кой и срещу каква комисиона ще събира тол таксите,

също е тема, която тепърва ще се развива. Фалшива новина и спекулация са тиражираните публикации, че офшорна фирма ще събира тол таксите, заяви в сряда заместник-министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Той обясни, че режимът за избор на Национален доставчик на услуги за събиране на пътни такси е регистрационен и АПИ е сключила договор с втори доставчик на 14 май.

Както в. "Сега" писа, след като в началото на годината Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) тихомълком назначи "Интелигентни трафик системи" за "национален доставчик" за тол системата, вече има и втора компания със същия статут. Става дума за “Телетол” АД.  На сайта на тол управлението пише, че "Телетол“ е регистрирана като доставчик на услуги на 18 март. Фирмата е създадена буквално дни преди това - на 22 февруари.  В сряда зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков обяви, че скоро ще има и трети "национален доставчик". 

Новият партньор на агенцията ще получава като възнаграждение 7% от стойността на събраните тол такси. Високата комисиона е еднаква за всички национални доставчици, става ясно от Общите условия на АПИ, публикувани на сайта й. "Телетол" първо трябва да докаже оперативна съвместимост със системата, тогава договорът с фирмата ще влезе в сила, посочват от тол управлението.

Разминаването в парите, които получават посредниците, от АПИ обясниха пред в. "Сега" в началото на февруари отново с анализите на Световната банка. Седемте процента били необходими на фирмите посредници, за да се свържат с електронната тол система, обясни тогава проф. Олег Асенов от отдел „Управление на информационните системи и инфраструктура“.

Както и когато изобщо да заработи тол системата, какъвто и да е нейният обхват, колкото и да бъдат намалени предварително заложените такси, отсега е ясно, че отново се създава "черна кутия", от която ще черпят избрани. Както е традиция в пътния бранш.