Часовникът на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ е третият и „най-млад“ в Русе

Сградата се намира на площад “Батенберг”, на ъгъла на улиците „Иван Вазов“ и „Дондуков-Корсаков“, в съседство със Старата поща, Историческия музей, гимназия „Христо Ботев“ и Паметника на загиналите в Сръбско–българската война от 1885г. Сградата е построена от и предназначена за първата в страната Търговско- индустриална камара, създадена през 1890г. През 1911г. Общината отпуска мястото, а основният камък е поставен на 14.04.1914г. По това време председател на Камарата е Иван Мънзов и под неговото управление се извършва цялата подготвителна и строителна дейност по изграждането на сградата. Сградата е приета в готов вид на 28.07.1916г. През 1954г. Русенска община взема решение градската библиотека да се настани в сградата на Русенската търговско–индустриалната камара (РТИК), разказва Александър Първанов от Сдружение РусчукБГ.

Строежът на представителни сгради с богата украса е традиционен за Русе, като и тази не прави изключение. Проектът е на дипломирания в Париж през 1893г. арх. Никола Лазаров – каменни орнаменти, паркети и дървени ламперии, вътрешна украса, електрифицирана, собствено отопление, часовникова кула!

Мястото на циферблата е предвидено още в проекта на сградата. Отредено е място в тавана над кабинета на председателя на Камарата, като макарите и връзките към камбаната заемат и купола на кулата. В отчет на Камарата виждаме, че за часовник са предвидени 20хил. лева.

През 1921г. Атанас Ц. Буров съставя комисия за избор и доставка на часовник. Разгледани са постъпили предложения и оферти, като е избрана фирмата “J.F.Weule” „като най-отговаряща на поемните условия изработени от Камарата“. Следва дълга кореспонденция между Камарата и фирмата, но докато се води преписката цената е повишена. Отговорността за договарянето на първоначалните цени и завършването на сделката е поверена на директора на Механико-техническото училище инж. Георги Ненов. Той е командирован в Австрия и Германия за търсене на идеи за професионално обучение, закупуване на машини и материали, като също да посети и фирмата за часовници в Германия.

Инж. Ненов веднага тръгва за София, за няколко дни оформя документите си за отпътуване “в странство”. Вече в Германия Посещава фабриката “J.F.Weule” в град Bockenem, капарира и успява да споразумее първоначално договорената цена, като бъде доставен „заедно с всичките му принадлежности, вкл. звънец“. Завръща се в България есента на 1922г.

РТИК продължава работата по часовника – получени са разрешения от Министерството на търговията, промишлеността и труда катое одобрена и сумата за доставката. Възникват затруднения – налагат се допълнителни дейности и пригаждания на мястото за монтажа.

През юли 1923г. часовникът е монтиран и „урегулиран в продължение на една година“ от русенски часовникар.

Часовникът е произведен през 1922г. Механизмът е масивен, с бронзови зъбни колела, монтирани в красиво отлети конзоли. Има две отделни макари за часовника и камбаната, звъненето е еднократно на половин и съответен брой пъти на кръгъл час. Махалото също е изящно, с дървено рамо и отлята тежест със задължителната релефна емблема на фирмата. Притежава и характерната за Weule поставка от масивен метал. Цялото устройство е съхранено в дървен шкаф. Циферблатът е с диаметър ~1.5м., задвижван отдалечено с метални пръти. Тежестите са две много тежки, издигат се с ръчно навиване на метално въже до горния етаж. Камбаната е от чугун с височина ~50 и диаметър ~35 см.

Работи безотказно и с минимална поддръжка вече почти 100години!

Засега няма информация какво се е случвало през годините оттогава… От архивите на съвременната преса четем, че до 1996г. е поддържан от Боню Бунев. Надпис на шкафа на часовника твърди, че е ремонтиран на 3.10.1999г. от Франк Морис (пак според вестниците – вероятно софиянец, работил за кратко в Русе по Доходното здание). След 1999год. часовникът работи спорадично. Многократно са събирани пари в политически акции и е „ремонтиран“, като след 2002г. е оставен с разглобени връзки и съвсем спира.

През 2014г. по инициатива и със средства на няколко бивши ученици от училище „Христо Ботев“ и с пълното съдействие на директора на библиотеката Теодора Евтимова, часовникът е изцяло почистен, сглобен и възстановен, като е нает и русенският часовникар Бохос Саркисян. Възстановени са циферблатът, връзката с камбаната и осветлението.

През 2020г. ръководството на библиотеката основно ремонтира помещението с часовника и вече е чудесно място за посещения.