На Христо Иванов сигурно му идва да изяде икономическата програма на ДБ, писана от анонимния икономист, който, обиден, че не го сочат за неин автор, напуска

На Христо Иванов вероятно му се иска с днешна дата да изяде онази икономическа програма, която неизвестният публично през 2017 г. Кирил Петков пише за новосъздадената политическа сила “Да, България”, пише 24 часа

Подалият оставка преди часове лидер на свляклата се в изборите градска десница тогава силно подценява егото на един от 1200-те учредители на формацията. На 9 януари 2017 г. Кирил Петков е представен като “икономист” и става един от 14-те членове от ръководството на новата партия. По-късно част от това ръководство представя някъде по морето визията за българската икономика, без да посочва нейния автор. Така Кирил Петков, още преди да е започнал партийната си кариера, прави крачка назад.

Но името му често се появява като автор в “Дневник” и публично подкрепя политиките и позициите на кръга около Христо Иванов и Иво Прокопиев. Издателят също е част от тези съидейници, които създават “Да, България”.

На 12 март 2019 г. Бойко Борисов като премиер пропуска церемонията “Достойните българи”, което никога не му случва за събитията на “Капитал”. Вместо министър-председателя от ГЕРБ вицепремиерът Томислав Дончев стиска ръката на Кирил Петков, който получава голямата награда в 19-ата поред церемония. “24 часа” го забелязва година след като той се е разминал с “Да, България”, но в друга роля. Двамата със своя приятел и състудент Асен Василев плащат в продължение на 13 години със свои средства т.нар. Харвардски курсове в Софийския университет, за да учат в тях безплатно българи. Кирил създава и Център за приложни изследвания и иновации към Софийския университет, като дарява лични 500 хиляди лева.

Когато две години по-късно името му отново се появява в медиите, то е след назначението му за служебен министър на икономиката в служебното правителство на Румен Радев през май 2021 г. Тогава Петков повтаря любимата си теория, научена от “Харвард” - че развитието на една държава зависи от това как управляваш 2-та топ процента на една нация, които със сигурност успяват да реализират икономически успех и позиции в обществото.

“Как една държава управлява таланта на тези 2% - дали ги прави политици, лобисти, мафиоти, или изпълнителни директори на конкурентни компании, предопределя огромна част от икономическото ѝ развитие”, обяснява Петков и така мотивира идеята си за финансирането на тези безплатни Харвардски курсове” -поне малка част от 2-та процента да бъдат тласнати в правилната посока.

В неделя “Продължаваме промяната” на Кирил Петков получи 25,65% от гласовете на избирателите в България. Много повече от 2-та процента, и то хора с различни качества и качество. 41-годишният лидер посочи себе си за бъдещ министър-председател.

Когато два месеца по-рано обяви, че прави нова формация и тя ще стане първа политическа сила на изборите, останалите играчи иронизираха сдържано или неприкрито. Да, всички го усещаха като реална заплаха, но не предполагаха, че усмихнатият “канадец” ще ги помете толкова скоро

Най-вече Христо Иванов. Въпреки че любителите на конспирации и стари вестникари чертаеха хитър план на “Да, България” да се размножи “изкуствено” чрез “харвардски” методи.

Впрочем скандалът с канадския паспорт на Петков по-скоро послужи за допълнителен отскок за вота на 14 ноември, вместо да го препъне, както се надяваха опоненти. Тези, които му симпатизираха, го видяха като репресиран, а тези, които не го познаваха, чуха за него и се замислиха, а вероятно част от тях и гласуваха. За младите тук и зад граница двойното гражданство във време на глобализация изглеждаше демоде и абсурдно.

Само за 7 месеца пред очите на всички се случи преобразяването на успешния предприемач в политик. Най-близкият му кръг обаче знае, че Петков и Василев работят в посока влизане в политиката поне от 4 години. През 2013 г. вторият от този тандем, за когото се твърди, че ражда повечето идеи (а първият успешно ги продава), влезе в служебното правителство на Росен Плевнелиев, лансиран от един от съветниците на президента от ГЕРБ. Дали Асен Василев не е видял още тогава потенциала на един служебен кабинет?

Времето напред ще покаже дали двамата лидери от “Продължаваме промяната” са се възползвали от платформата на президента Румен Радев 8 години по-късно - служебните министри имат кратък хоризонт на действие и обикновено подобни формати се запомнят в обществото с добро име. Или пък Радев се възползва от скрития потенциал на Петков и Василев, за да стигне до успешен втори мандат в тежка здравна, икономическа и политическа ситуация. Тепърва ще се търсят доказателства дали това е президентска партия, или е формация, която президентът подкрепя, за да се оттласне съвсем от воденичния камък БСП.

Описвайки изборите у нас в неделя, чужди медии нарекоха Кирил Петков “Трюдо от Балканите” - сравнение с младия чаровен премиер на Канада и препратка към скандала с паспорта.

Скоростната му кариера в политиката не е изненада за тези, които го познават. Казват, че като истински Овен, когато си постави цел, нищо не може да го спъне да я реализира. А противниците си често обезкуражава освен с аргументи, и с широка усмивка. Не се отказва от каузите си, пример за това е и 10-годишната битка, която води с приятели за запазването на плаж Корал.

Разказвал е, че от детските си години знае, че “страхът е най-лошият съветник”. Научил го от баба си, която имала труден живот, минала и през политическите лагери. Тя е пример за внука си, че трябва да преодолява смело всички трудности, които животът му поднася. Петков е много свързан със семейството си.

Като министър се зарече, че подхваща корупцията и мафията на всички нива в държавата. Този тип говорене бе и горивото за политическия му проект, с който обеща промяната да продължи.

Сложи таван на кредитите от ББР, след като обяви как 90% от капитала на банката (над 2 млрд. лв.) отиват за едни 20 фирми, а не за малкия и средния бизнес. Все още обаче тази банка не обявява на кого и за какви проекти са раздадени кредити, за да опровергае слуховете, че новият кръг в нея е “Прокопиев”. Впрочем наскоро Петков обяви, че чете “Капитал”, но с издателя му са се срещали 3-4 пъти. Бъдещият премиер трябва да е готов за този въпрос през следващите месеци, когато подкрепя бизнеси и каузи.

Резултат трябва да се види и в проверките му за фиктивните според него ремонти на язовири, за да не приемат емоционалните му думи за “Пазар дере” край Ловеч - “локвата”, глътнала 2,3 млн. лв. държавни пари, като PR преди партийното строителство.

Подхвана и Държавната консолидационна компания, в която се случили “огромен брой незаконни действия”, и поиска ликвидирането ѝ. Каква ще е съдбата ѝ, когато той е премиер, също ще е знак за обективни решения.

Действията на министър го направиха популярен и затова не бе изненада, когато той реши да играе в политиката.

Политическата неопитност на Петков обаче му създава понякога сериозни проблеми, макар и на два пъти да му се разминава.

Първо беше скандалът с двойното гражданство. Колкото и да обясняваше, че е подал своето искане с отказ от канадски паспорт в мига, в който е разбрал, че ще е министър, това не оправдаваше нарушаването на конституцията. Решението на КС изчисти въпроса, че няма пречка да е депутат. Част от привържениците му очакваха да се извини за незнанието, но не го направи. Това беше грешка. Но и тя не повлия на резултата от изборите въпреки медийния отстрел, който последва.

Дойде и гафът с агитацията в деня на вота - на излизане от секцията Петков обяви номера в бюлетината, с който е гласувал, и бе даден на ВАС. Обеща да си плати глобата, но зевзеци посъветваха новият политик да ходи навсякъде с юридически съветник. Мнозина възприемат като гаф и ранната заявка за премиер, която самият Петков направи в нощта на изборите. Но той действа така - по маниер отвъд океана, с директни заявки и широки усмивки. И наистина такава заявка е логичен и силен ход за всеки лидер - само като премиер може да гарантира изпълнение на заложените приоритети, с които е спечелил доверието на хората. А и Петков показва, че е готов да носи отговорност.

Но и нож с две остриета - щом заявяваш, че първо ще водиш разговори с потенциални партньори, не трябва да залагаш мини, които може предварително да ги взривят. Слави обеща смирение и подкрепа, но заместникът му Тошко Йорданов отдавна постави ултиматум - ИТН не участва, ако Петков е в правителството. Именно от групата на ИТН тръгна темата с двойното му гражданство. Предстои да видим как ще поведе диалога.

А ако наистина стане премиер, за първи път ще имаме “достоен българин” за министър-председател.

Той е и сред участниците в инициативата на “24 часа” за визионерските цели на България “Новите 30 години”.

Двамата с Асен Василев, с когото се познават от “Харвард”, са основатели на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност, афилииран с Харвардския университет. Правят го с помощта на проф. Майкъл Портър - един от най-значимите съвременни икономисти и преподавател на Петков.

Всяка година обучават по 60 студенти, Петков и Василев също четат лекции. Досега над 680 млади българи са получили сертификат от “Харвард”

Като предприемач Кирил развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност, а негова фирма притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ. Сред най-знаковите продукти на компанията е пробиотик от цвят на българско кокиче, който помага и при отслабване, за здрава кожа, коса, нокти. Той печели награда за иновации и е патентован в САЩ, а сред клиентите му са световноизвестни имена като Опра Уинфри и Новак Джокович.

Петков е роден през 1980 г. в Пловдив, но е само на 3 месеца, когато родителите му се местят в София. Майка му е преподавател по български език, баща му - по биология. “Никога не ми казваха “направи това” или “трябва”, а само “очакваме да имаш шестици”, “очакваме да си добър в каратето”, така че - да, бях добър ученик”, разказва Петков. А той мечтаел да е барабанист, в 4-и клас дори имал група - “Бързата синя кола”, правили песни на “Бийтълс”.

Баща му - ученият Петко Петков, започва работа в изследователски проект във Ванкувър и на 14 г. Кирил заминава за Канада. Първо учи биология и химия в Университета на Британска Колумбия, но в трети курс разбира, че икономиката е неговото призвание. Първата му работа е в Брюксел, където е валутен дилър, следва Русия. През 2007 г. завършва магистратура по бизнес администрация в Харвардското бизнес училище (НВS). Обикаля света по работа, но сърцето му остава в България, затова на 26 г. се връща със семейството си тук.

Женен е за канадката Линда, която пък се прочу с участието си в “Мастършеф”, където спечели "Златна престилка" за безглутеновата си торта “Гараш”. Имат 3 дъщери. Свободното си време семейството прекарва сред природата, Кирил кара сърф и кайт.

През 2018 г. Кирил и баща му участват в издирването на алпиниста Боян Петров, който изчезна под Шиша Пангма в Хималаите. Петко Петков е учител и ментор на Боян, който по професия бе биолог изследовател в Зоологическия институт. Петкови летят с хеликоптер в Непал до 8 км височина без маски, но за съжаление, Боян не бе открит.