Отговор на серия от въпроси, свързани с банковия кредит и Павловия иск, по които въобще няма практика на Върховния касационен съд (ВКС), даде съставът, ръководен от шефката на Гражданската му колегия Светла Димитрова, пише Lex.bg.

Питанията, заради които до касация е допуснат казус от Русе, са три:

1. Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо банката-кредитор (чл. 135 ЗЗД), когато е извършена в период на плащания от солидарен длъжник на вноските по договора за банков кредит?
2. Кога следва да е възникнало и до кога следва да съществува регресното вземане на солидарния длъжник, извършвал плащанията, към другия солидарен длъжник? и
3. Може ли да се приеме, че действията на съдлъжника по увреждането на кредитора същевременно са увреждащи и за солидарния длъжник, извършвал плащанията?

Първото, което разясняват върховните съдии Димитрова, Геника Михайлова (докладчик) и Даниела Стоянова, е как трябва да постъпи съдът, когато солидарен длъжник е подал иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) да се обявят за недействителни спрямо него разпоредителни сделки на другия съдлъжник. И посочват, че трябва да се изследват материално-правните предпоставки (условията) на правото по чл. 135 ЗЗД както по отношение на банката, така и на ищеца. „Това задължение възниква, когато в исковата молба се твърди, че ищецът е носител на правото по чл. 135 ЗЗД, но не пояснява дали то е възникнало за удовлетворения кредитор (за банката), а ищецът го е придобил на основание чл. 74 ЗЗД или е възникнало директно за него като кредитор по регресното вземане или сделката е увреждаща и за двамата“, посочва ВКС. И припомня, че разяснения за допустимостта на този иск, правната му характеристика, целта и последиците от уважаването му са дадени в ППлВС № 1/ 29.03.1965 г. по г.д. № 7/ 1964 г., ТР № 5/ 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/ 2013 г. и ТР № 2/ 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГТК на ВКС. „За постигането им е без значение дали правото по чл. 135 ЗЗД е възникнало в полза на удовлетворения кредитор (на банката), или на ищеца (на кредитора по регресното вземане), или и на двамата. Такава искова молба има необходимото съдържание (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК), а не възпрепятства правото на защита на ответника“, заявяват върховните съдии.

След това посочват кога възниква вземането на банката и кога това на солидарния длъжник: „Съгласно чл. 430 ТЗ, вземането на банката възниква със сключването на договора за кредит. Регресното вземане на солидарния длъжник възниква с плащането, но неговото основание (и размер) произтича от вътрешните отношения между солидарните длъжници“.

ВКС посочва, че солидарният длъжник, изплащал задълженията по кредита с регресно право срещу друг солидарен длъжник, се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, т.е. на банката (на основание чл. 74 ЗЗД) и е частен правоприемник на правото по чл. 135 ЗЗД.

„Необходимо е правото да е възникнало. Регресното право е предпоставка за законната суброгация и нейна граница, а плащанията легитимират извършвалият ги солидарен длъжник като кредитор на другия солидарен длъжник на самостоятелно основание. Следователно предпоставките на чл. 135 ЗЗД са осъществими и по отношение на кредитора по регресното вземане (на ищеца). Регресното вземане е предпоставка на законната суброгация по чл. 74 ЗЗД, но законната суброгация не го погасява“, обясняват върховните съдии.

В отговора си те припомнят, че чл. 135, ал. 3 ЗЗД урежда и хипотеза, при която правото да подаде Павлов иск възниква и в полза на кредитор, чието (регресно) вземане все още не е възникнало. „Т.е. възможно е потестативното право да възникне едновременно и за кредитора, впоследствие удовлетворен, и за кредитора по регресното право преди плащането да е породило регресното вземане“, посочва ВКС.

Друго важно условие за разглеждане на Павловия иск на един солидарен длъжник срещу друг е регресното му вземане да съществува до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора по чл. 135 ЗЗД. „Погасяването му изключва легитимацията на ищеца като кредитор и носител на потестативното право, упражнено с иска, без значение дали то е било придобито по частно правоприемство или на самостоятелно основание. Съдът отхвърля така предявения иск, когато установи, че правото по чл. 135 ЗЗД не се е породило и за удовлетворения кредитор (трето за процеса лице), и за ищеца“, посочва ВКС.

И обяснява, че когато солидарният длъжник е обосновал Павловия си иск с настъпило частно правоприемство по чл. 74 ЗЗД, т.е. встъпил е в правата на банката-кредитор, съдът е длъжен да изследва условията на чл. 135 ЗЗД само по отношение на банката.

Различен е и случаят, когато искът е обоснован с твърденията, че сделката на разпореждане уврежда ищеца (солидарен длъжник по заема) като кредитор по регресното вземане. „По този иск съдът е длъжен да изследва условията по чл. 135 ЗЗД само по отношение на ищеца“, посочва ВКС.

Делото, по което върховните съдии се произнасят, е от Русе. По него най-общо двама души и болница се задължават солидарно да изплащат кредит от банка в полза на лечебното заведение. Плаща обаче само единият от двамата мъже, а другият междувременно даже продава свои имоти. Така този, който е правил вноските по кредита, а после си е търсил парите от другия длъжник, но не ги е получил, завежда Павлов иск, с който настоява да бъдат обявени за недействителни спрямо него продажбите на имоти на мъжа, от който има да взема пари.

ВКС уважава иска.