Кое е по-скъпо: Да правим зимнина или да си я купуваме?
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Домашно приготвеното винаги е по-вкусно, но дали е по-евтино?
В разгара на горещия август, жителите на село Каменна Рикса в област Монтана се готвят за зимата. Въпреки високите температури и сушата, местните продължават с традицията да приготвят зимнина. Тази година обаче, мнозина от тях се питат дали това все още е изгодно, предвид поскъпването на хранителните продукти.
Пенка Крумова вече е започнала приготвянето на зимнината си. Първите буркани с кисели краставички са почти готови, но трудностите не липсват. Сушата е ударила тежко градината ѝ, което я е принудило да се обърне към пазара за част от нужните продукти.
„Сушата се отрази доста зле на продукцията ми и на всички растения, на зеленчуците и на плодовете“, обяснява пред NOVA Пенка. За да подготви любимите на семейството си кисели краставички, тя е закупила около 3 килограма краставици за 10 лева, като добавя лук, подправки, сол, захар и оцет. Всяка година Пенка консервира около 30 буркана и с приятелките си често прави сметка колко би им струвало, ако купят готови продукти от пазара.
„Скъпо е, но при тази висока цена на водата, може би си заслужава 3,50 лева на буркан, нищо, че на село трудът не го обръщаме в пари, а в труд“, допълва тя.
Въпреки това Пенка е категорична – домашно приготвеното винаги е по-вкусно. Освен кисели краставички, тя се заема и с приготвянето на лютеница – продукт, който е символ на домашния уют и грижа. За нейната лютеница, Пенка използва предимно чушки от собствената си градина, като подчертава, че най-добрите чушки за тази цел са месестите и задължително червени.
„По-вкусна лютеница от селската няма. Тя е най-истинска и най-вкусна. Трудно е, но има ли желание човек и продукти, това се забравя“, споделя друга местна жителка – Габриела Цанова. За приготвянето на около 13 буркана лютеница са необходими няколко килограма червени чушки, домати, моркови, лук и подправки.
Приготвянето на лютеница изисква цял ден работа, но Пенка Крумова не се отказва. Тя разчита на стара ръчна машинка за смилане на продуктите, която, макар да е на повече от 70 години, продължава да работи перфектно. „Машинката е може би на 70 години, ако не и по-стара, и още работи. С друга машинка не може да се смели“, казва Пенка с усмивка.
