Кубрат Пулев е роден на 4 май 1981 г. в София. Висок е 194 см и тежи 112 кг. Със своя по-малък брат Тервел започват да тренират бокс от много малки покрай баща си - бившия шампион на България Венко Пулев. Кариерата и на двамата започва в школата на ЦСКА.

Кубрат бързо се налага в тежка категория и през 1998 г. е повикан в националния отбор. Първото му голямо отличие е купа “Странджа” (2002). През 2005 г. печели бронз на световното в Китай, а на следващата година е трети и на европейското в Пловдив. През 2008 г. става шампион на Европа в Ливърпул.
От 2009 г. Кобрата се състезава на професионалния ринг за “Зауерланд”. За кратко време той постига сериозни успехи и се изкачва в ранглистата. През 2011 г. става интерконтинентален шампион, а на следващата година и №1 на Европейския боксов съюз. Активът му е 23 победи и 1 загуба от Владимир Кличко за титлата на IBF.

На 3 декември той ще се бие с бившия световен шампион Самюъл Питър в "Арена Армеец", пише 24 часа.

- Най-накрая се стигна до дългоочаквания ти мач в България. Цените на билетите и телевизионните права ли бяха най-големите пречки да се биеш на родна земя?

- Както виждаш, непреодолими пречки няма. Няма невъзможни неща. Щом има голямо желание, има и начин, който, както винаги, намирам.

- Какво би казал на феновете, които ще дойдат да те гледат на живо?

- Този мач го правя само заради тях. Мога да играя навсякъде по света, но нищо не може да се сравни с двубой пред българска публика. Излишно е да обяснявам какво е трябвало да направим, за да стигнем най-накрая до този мач. Въпреки всички усилия съм изключително щастлив, че ще играя на родна земя и ще зарадвам хората, които нямат възможност да пътуват в чужбина и да ме гледат.

Ще направя всичко възможно да им доставя удоволствието да победя. Вярвам, че ще се получи незабравимо шоу.

- Очакваш ли да свършат бързо билетите за мача?

- Определено има голям интерес и вярвам, че феновете няма да съжаляват. Това ще е спомен за цял живот.

- Ще се биеш с бившия световен шампион Самюъл Питър. Как се стигна до мача с Нигерийския кошмар?

- Беше постигната договорка между моя екип и неговия щаб. Всъщност самият Питър е изявил желание да се срещне с мен.

Питър (вдясно) позира с претендентът за титлата му Виталий Кличко, който го детронира. СНИМКА: РОЙТЕРС

- Негов мениджър е българинът Ивайло Гоцев, който искаше да те представлява в професионалния бокс...

- Така е, предложи ми да замина за САЩ преди началото на кариерата ми, но в крайна сметка предпочетох да остана в Европа.

- Как ще се подготвиш за мача с Питър, имаш само един месец?

- Мисля, че като цяло съм подготвен, просто ще наблегна на неща, които са свързани със спецификата на противника. Има си изградена цялостна концепция за мача, ще подходя максимално сериозно като към световен шампион.

- Само в Германия ли ще се готвиш?

- Да. Имам и договорени спаринг-партньори.

Пулев тренира ще се готви в Германия за мача на 3 декември.

- Каква е истината за мача ти с Антъни Джошуа, който по едно време мениджърът му обяви за уговорен?

- Трябва да питате мениджъра му, аз не съм обявявал подобно нещо. Явно Еди Хърн и моят промоутър Кале Зауерланд, които се познават доста добре, са анонсирали нещо, без изобщо аз да знам.

- Имаш ли желание да се биеш с Джошуа?

- Разбира се, че имам желание да участвам във всеки мач, който може да ми донесе световна титла.

- Изненада ли те развитието на нещата около Тайсън Фюри? Световният шампион системно е на кокаин и алкохол - правеше всякакви номера, иронизираше и предизвикваше съперници. Накрая се оказа, че е бил много депресиран...

- Не ме изненадва. Човек трябва да бъде готов не само на ринга да стане шампион, а да понесе отговорността на тази титла. Нещо, което очевидно Фюри не успя да направи.

- Владимир Кличко явно иска да се възползва максимално от наказанието на Фюри. Редно ли е да иска и титлата на WBA като залог в мача с Джошуа?

- Не мисля, че е редно. Той трябва да се боксира и да играе по правилата, а не все да поставя ултиматуми и да играе игри.

- Преди време каза, че много искаш да го срещнеш отново...

- Би било супер да получа нов шанс да се бия с Кличко. Този път няма да го подценя и ще му покажа.

Софиянецът казва, че си е извадил поуките след загубата от Кличко.

- Може ли да се появят тогава някакви опасения у теб заради нокаута, или това те мотивира допълнително?

- При мен не играе роля, даже напротив. Мотивацията ми е още по-голяма.

- Промени ли те по някакъв начин този нокаут и как прекара първите седмици след мача?

- Не, не го чувствам като някаква промяна. Нито съм го изживявал,

дори на четвъртия ден бях на дискотека= Не съм от хората, които драматизират. Аз съм си взел поуките от самата загуба. Неведнъж казах, че човек израства много повече от загубите, отколкото от победите.

- Веднага след онази загуба каза репликата “Продължаваме напред”, която стана нарицателна. Някои дори започнаха да я използват с ирония към теб. Това ли беше твоят начин да покажеш, че човек, като получи удар в живота, трябва да се изправи?

- Казах го, защото така го почувствах от сърцето и душата си.

Продължавам да го мисля, а и доказах нещо с тази реплика. Аз не съм от хората, които говорят празни приказки. Нещо повече, вярвам, че тези мои думи мотивират много други хора да се справят с техните си житейски проблеми и препятствия.

- Имаш много фенове в България, но по форумите се срещат и обидни коментари за теб. Как си го обясняваш?

- Напълно нормално. Всеки човек има право на мнение, но има и много злоба, която се ръси от хората. Не може да искаме от всички да са суперинтелигентни и умни.

- Дразнят ли те писанията за теб и приятелката ти Андреа? Разделят ви, събират ви. Пускат се някакви папарашки снимки...

- Брат ми вече осъди няколко вестника, двамата с Андреа също съдим медиите, публикували неверни неща. В България няма чак толкова много големи личности, за да търсим всякакви възможности да плюем по тях. Тервел ги осъди за доста добри суми, така че най-добре хората да си търсят правата и да не бъдат равнодушни към подобни клевети.

- Как ти се стори Майк Тайсън, когото си гледал само по телевизията и, както сам каза, ти е бил кумир?

- Уникален човек, изключително земен. За мен беше наистина голямо удоволствие да го срещна. За него също се пишат всякакви неща, безсмислени коментари и клевети. Тайсън заслужи нашето уважение, той е една наистина голяма личност. За мен беше чест, че имах възможност в този живот да го срещна, да поговорим като приятели.

Братята Кубрат и Тервел Пулеви подариха на Тайсън позлатено копие от Панагюрското съкровище. СНИМКА: Lap.bg

- Звяр на ринга, осъждан за изнасилване, а в същото време едни гълъби могат да го размекнат. Как си го обясняваш това?

- Колкото и на някои хора да им се струва, че боксът е агресивен спорт, всъщност е много благороден. Може би в очите на много хора Майк външно изглежда като звяр, но то е било повече на ринга, отколкото в живота. Поне това усетих.

Според мен е благороден и има добро сърце. Именно това показва отношението му към животните.

- На теб какво най-много ти харесва в бокса?

- Това, че е особено непредсказуем спорт, защото във всеки момент може да се получи абсолютен обрат. Един удар може да е решаващ.

- Често казваш, че на практика не спираш да тренираш. Какво правиш, когато нямаш планиран мач?

- При мен не може да се случи, докато почивам, да кача килограми от лакомия. От това, че понеже дълго време съм бил на диета, дай да се отпусна едно хубаво. Не мога да кажа, че съм от най-дисциплинираните, но не бих си позволил да тръгна срещу себе си. При мен характерът е много по-силен от изкушенията. Просто си почивам активно, винаги гледам да спортувам по нещо. Ако щете, само да се завъртя покрай залата, пак е нещо.

Кобрата няма да се качва на Белмекен преди мача с Питър.

- Остава ли ти време и за футбола на малки вратички и в Германия има ли с кого да играеш?

- По принцип футболните мачове, в които участвам, са доста интересни. Най-вече обичам да побеждавам отбори на журналисти, които по принцип не са за подценяване. Като отбора на “24 часа” (смее се).

- Всъщност сме играли само веднъж и твоят тим, в който беше и Валери Божинов, спечели с 5:3....

- Така е, но ще ви дам реванш. Да не съм като Кличко (избухва в смях).

- Благодарим ти, но да поговорим за нещо много по-важно. Предстоят президентски избори. Вълнува ли те това по някакъв начин?

- Разбира се, изборите винаги ме вълнуват. Когато съм в България, често следя дебатите в Народното събрание. Тези неща ме интересуват много повече, отколкото новите филми, например. Естествено, чакам да дойде 6 ноември и ще гласувам в посолството в Берлин. Това, че съм далече, не ми пречи да наблюдавам всичко и да имам своя позиция. Даже реагирам емоционално на някои неща, но само като съм си в вкъщи. Има много хора, живеещи в чужбина, които си казват: “Абе, айде, за какво да гласувам. И без мен ще минат.” Ама не е така, всеки глас е важен.

Следя внимателно изявите на кандидатите за президент и събирам впечатления. По принцип никога не съм крил симпатиите си. Сега, ясно е, че отново няма кой знае какъв избор, но все пак има един кандидат, който най-много заслужава.

- Виждаш ли се в някаква управленска роля след години, когато приключиш с бокса?

Пулев изненада ученици на 15 септември тази година.

- Ще видим, има време. Мисля, че и в момента допринасям с необходимото, където трябва, да може да се случват нещата. Каквото мога, и сега правя, без да го афиширам.

- Коя е българската поговорка, с която не се гордееш?

- Най-вярната поговорка за българина, с която не се гордея, е, че нашият казан в ада не се пази от никого, защото сами си пречим да не излезем. Ние сме си най-големите врагове, в това сме царе. Иначе после все се оплакваме, че някой друг ни е виновен.

- Имаш ли любим виц?

- (Замисля се.)Не, нямам.