Клиники извършват ин-витро процедури на пациенти с хронични заболявания, знаейки че диагнозата им е несъвместима със зачеването.

Това сигнализираха от асоциацията  „Диабет, предиабет и метаболитен синдром“, в която има специално звено, което се занимава с репродуктивните проблеми на хората с диабет. След 10-месечно проучване е установено, че  голяма част от пациентите с ендокринни заболявания се подлагат на процедури по асистирана репродукция, без да бъде обърнато специално внимание на основното им заболяване.

Историята си сподели в предаването „Хоризонт за вас“ по БНР Даниела Христова – председател на сдружението, която е отишла при репродуктивен специалист:

"Още на първия преглед, без да се съобразят в кой ден от цикъла съм, ми се направи цветна снимка на тръбите. Не беше направено никакво изследване дали има инфекция, което е задължително. Снимката показа 100% запушени тръби, съответно седнахме, обсъдихме и решихме, че ще подходим към инвитро процедура.

Това е направено на стар апарат. Снимките ти ги дават на плака с разчитане от лекар. В последствие, когато разучих нещата, година и половина  след това си направих една друга снимка, на цифров рентген, където се оказа, че нещата не са чак така, тоест имам проходимост на тръбите и всъщност аз съм си загубила едно много дълго време в лутане по ин-витро центрове. Може би е можело е да се направи нещо друго през това време.

Тази манипулация с тези снимки, която те оправдават под формата „спазъм на тръбите“ и затова съм имаме 100% запушени тръби, се прави често, за да може жената да подаде документи към фонда".

Христова е предупредила за високата си инсулинова резистентност, но въпреки притеснителни резултати в някои изследвания, терапията не е било променена:

"Продължихме със симулации. Направиха опита през март - неуспешен! Вторият опит беше на следващия цикъл - април или май, което беше огромна грешка, защото това оказва много съществено влияние върху здравето ми в последствие. Така всъщност се разплетоха нещата, защото трябваше да разбера какво се случва. Нещата бяха крайни и нямаше как да ме лекуват, ако не ми поставят точната диагноза".

Марияна Александрова, управител на сдружението, сподели, че проучване е доказало, че при почти всички жени, при които опитът е бил неуспешен, е останало усещането, че медиците не са направили всичко по силите си. На мнозина е било отказано да получат и медицинската документация по случая си, а има и случаи, в които отказът е бил придружен със заплахи и изхвърляне от охраната.

"Това усещане се базира па конкретни неща! Не се издават винаги амбулаторни листове, не се дават разпечатки на извършените ехографии. Дават се снимки на ембриони или снимки на яйцеклетки, за които човек няма никаква представа, дали това са неговите или не. Когато се взима материал от жената, когато се взима брой яйцеклетки, няма как да се докаже, че гинекологът е взел две или дванайсет.

Това не е просто предположение. Ние трябва да имаме прозрачност при всичките тези медицински манипулации, защото това не е истерия. Не може 600 жени да имат едно и също усещане, да разказват едни и същи неща и ние да  казваме: "Ама вие си въобразявате".