- Остави чушките! Не можеш да избираш.

Не знам дали маската ми не помогна погледът ми да бъде още по-запомнящ се. Озадачен, но с много широка усмивка. Толкова невероятно ми се стори чутото, че отвътре ми дойде да се усмихна. Но искрите в очите ми, породени от смеха, може да са изглеждали като мълнии. Не мога да знам, а и от скоро се изразявам само с очи.

Следващото, което чух, беше още по-тежко:

- Освен това, в момента не работя.

Няма толкова нелепа гледка. Аз с четири люти чушки (зелени, описани като "приятно люти"), протегнала ръка към властелинката на сергията.

Тя - почти с гръб към мен, без маска (!), обръща се, колкото да ми заповяда да оставя чушките. Веднага!

Понеже зададох допълнителен въпрос, властелинката ме наказа с отказ да ми продаде каквито и да било люти чушки от нейните.

Гледах невярващо и ведро през маската си и само се почудих какво ли би направил някой друг на мое място, ако е по-серт. Приятно люто можеше да стане около сергията. Но не и този път.

Върнах чушките и продължих да обикалям пазара. След малко се натъжих. Установих, че това не просто е възможно, а си е утвърдена практика. Клиентът е никой. Обикновен слуга и роб на властелините на сергиите. "Клиентът" - прегърбен и тих, е готов да му пробутат всичко, защото вярва, че му излиза по-евтино. Готов е да бъде унижаван, отново заради илюзията, че си струва.

Залитнах и в други аналогии, метафори, разсъждения. Изобщо, пишман станах, че тръгнах за някакъв зарзават и то инцидентно. И най-вече, съжалих, че смених пазара.

Намерих място, където все пак ми позволиха да пипам и да избирам. Оставих човека да ми сипе, каквото намери за добре. И си тръгнах с обещание пред себе си. Никога повече да не пазарувам оттам, дори от любопитство. Дадох си сметка, че има светове, които не искам да познавам. И властелини на сергии, които никога повече не искам да виждам.

А те са толкова много. И все без маски .

Миролюба Бенатова