Свиря на пиано сериозно, но не достатъчно, за да стана добър пианист, каза легендата от "Щурците"

Кирил Маричков е роден в София през 1944 година. И до днес живее в къщата, построена в началото на 20-ти век от дядо му - известният архитект Киро Маричков. Другият му дядо - Борис Левиев е главен диригент на Музикалния театър и първи въвежда бъдещия „Щурец“ в света на музиката.

„Нося един предмет, за който пиша и в книгата ми. Той е една малка икона на Богородица с Младенеца. Тя ме пази. Специално я донесох, за да я покажа“:

Родил съм се през 1944 година. Майка ми е в родилния дом. 9 септември е минал, навсякъде е терор и проверки, за да се откриват „врагове на народа“. Такава проверка се прави и в „Шейново“. Една руска военнослужеща се запътва към майка ми. Пита я как се казва, пита я и за името на сина ѝ. Тогава рускинята вади от джоба си тази икона и я подарява на майка ми с думите – „Когато тръгнах на война, моята майка ми я даде, за да ме пази. Сега я давам на вас, за да пази вашия Кирил“. Държа я на нощното си шкафче“, обясни един от най-популярните български музиканти Кирил Маричков в предаването „120 минути“ по bTV.

В своята книга „На прага на времето“ Маричков помества и част от мемоарите на баща си.

„Това, което майка ми и баща ми ме учеха, беше да казвам истината и да не се страхувам какво мисля, защото така се спи и живее по-спокойно. Дълги години бях така. Когато се разправях по история с учителката, си позволих да кажа, че намирам Френската революция за нещо кърваво и гадно. След като бях наказан, баща ми, който е завършил дипломация, ми каза – „човек трябва да казва истината, но понякога може да си спести“, обясни Маричков.

Баща му, също - Кирил Маричков, завършва право и дипломация в Сорбоната и в Лозана. Става първият посланик на България във Ватикана след падането на комунизма. Майка му Ирина Левиева е художничка.

„Свирех на пиано сериозно, но не достатъчно, за да стана добър пианист. Повече обичах да играя футбол. Дядо ми беше разочарован, когато реших да кандидатствам в инженерен институт. Не ме приеха „Архитектура“, но ме приеха инженерство. Мъчих се и следвах доста време, още докато свирех с „Бъндараците“, а и с „Щурците“, каза още той.

Защо първият албум има само четири песни?

„Имахме дадени български песни от композитори, които се налагаше да преправям, за да са подходящи за групата. Имаше и наши песни – „Гневът на мравките“. Нашите песни комисията ги отряза. Имахме и хубави кавъри. От радиото ни казаха – не може толкова чужди песни, не може наши песни. Като стана член на Съюза на композиторите, тогава можело да пиша песни. Помислих си - какво ли щеше да е на „Бийтълс“ в Англия да кажат, че докато не станат членове на Съюза на британските композитори, нямат право да пишат песни“, допълни Кирил Маричков. Групата „Щурците“ има три хиляди концерта.