ЛИГОЧ

Това не е политика.

Това е лигоч.

И нямат спиране. Подмятат „мандата“ като някаква евтина уличница.

За театрото с мандатите Бойко прати при Радев Даниел Митов – агент за влияние на американците, казано по старомодния начин, специално отгледан от Националния демократически институт.

Той беше достатъчно умен, за да не се опитва да пробутва прекалено активно въпросното „влияние“.

Бойко вероятно се е запознал с него, когато го направи външен министър. Но и Митов тънко си е печелил доверието му – например, когато си „окървави“ устата по време на президентските избори/2016 – и каза по адрес на Радев, че не иска да го управляват комунистически генерали. Някой ден ще бъде изучаван като виден антикомунист в калташките учебници по история, които се готвят да пробутат на децата.

Да се надяваме, че дотогава те толкова ще са напреднали във функционалната си неграмотност, та изобщо няма да загряват, какво четат.

Веднъж писах за Митов, че той дори сянка не хвърля, не го хваща Слънцето, а те му дали да върти дипломацията на цяла държава. Може би бях малко краен, но изпитвам непреодолима непоносимост към новите еничари.

И, все пак, Митов се е търкалял достатъчно из лабиринтите на политиката – за разлика от Антоанета Стефанова, която е царица/шампионка в разгадаването на шахматните мистерии – а те са твърде далеч от реалния живот.

В шаха има нечовешка подреденост, макар и скрита – за разлика от живия живот, който си е една хавра, любезно казано.

В него властва безразсъдството, често дори и безумството, неговата логика вече е напълно „дехуманизирана“.

Разговарял съм с някои от най-великите шахматисти на съвремието ни – например с Каспаров и Карпов, да посоча само тях, те бяха в чудовищно съперничество. Карпов – любимецът на Властта, и Каспаров, нарочен, може би малко пресилено, за носителя на другостта.

Имам фантастични интервюта с тях. Но след срещите с двамата – впрочем, и с Михаил Тал – неизменно оставах с усещането, че от тях се прокрадваше някаква дистанцираност от Живота, сякаш той не беше достатъчно уютен за тях – в сравнение с Палата на великата им игра.

А Слави реши да отреже главата на Антоанета Стефанова – като я прати при Радев за мандата. Тя пък се съгласи да участва в тази комедия.

Знаела пет езика, била завършила икономика, била и световна шампионка – обаче кое от тия неща ще й бъде полезно, ако стане премиер? Не мога да схвана – и аз, като повечето от вас.

Но далеч по-важното, онова, което дори ме уплаши е – как някои хора не ценят себе си, как са готови да се похарчат за направо гламави идеи.

Царицата е готова да я подмятат пешките.

Не ми изглежда много възпитано Антоанета да я използват като пощенски гълъб.

Тя пък вероятно не съзнава, че прави прекалено щедър жест – не мисля, че толкова успял човек като нея би се поблазнил за няколко часа да бъде номиниран за премиер – все пак, това не е номинация за холивудския „Оскар“, което автоматично ти запазва място в историята на киното.

Впрочем, Митов мисли друго – докато пиша тази дописка/сутринта на 27 април, в справката за него в Уикипедия откриваме нещо наистина удивително, цитирам: Дата на раждане – 4 декември 1977 г., възраст 43 години, София; Партия – ГЕРБ; Образование – Софийски университет; Пост – Министър-председател на България от 2021 г.

Тия ще изкормят и Уикипедия с маниящините си.

Няма как човек да не сети за една фраза на Дидро: „Това, което правим, е да си издигаме мислено статуя по наш образ и подобие – идеализирана, разбира се, но разпознаваема - а после цял живот полагаме усилия да заприличаме на нея“.

Накрая, така ще развият чивията на Народа, че той няма да приеме нищо друго, освен кабинет с министър-председател Христо Стоичков и вице премиер Лили Иванова.

И тая няма да я бъде – по-добре направо да се направи правителство с двама премиери – Лили и Христо.

Слави се държи така, сякаш току-що се е завърнал от заседание на трибунал на ЧК/Дзержински: всички му изглеждат „вредни, алчни и доказано компрометирани“.

Не каза, че се издирват бели ангели, но то се подразбира.

Обаче Костов имаше един сполучлив лаф – че всички тук сме си братовчеди.

Да не говорим, че доста хора са плод на кръвосмешения – не в буквалния, а в политическия смисъл. Тъй че, доставката на ангели доста ще се забави.

Пък и както казваше един автор, „червеят в пъпката върши повече работа от вятъра, който брули клоните“ – така де, има и Червясали Ангели и обикновено те най-трудно се разпознават.

Кърт Вонегът пък имаше един знаменит лаф: „Ако има такова нещо като ангелите, надявам се да са организирани по образеца на мафията“.

Искам да кажа, че когато човек се набърква в политиката и при това е прелестен аматьор, трябва да знае, че всеки, който се е набъркал в нея, е в някаква степен вреден, алчен и компрометиран.

Това се отнася и за най-великите политици. Ако не е вреден за останалите, ще е вреден за себе си; всички без изключение са алчни – най-вече за власт и за доминиране над другите; всички, до крак, излизат компрометирани от играта.

Обяснението на Слави изобщо не струва. То е романтично и лъжливо – може да намери място в някаква декларация, но въобще няма да засегне обикновените хора.

Те пък въобще не вярват, че съществуват ангели – и няма как да е иначе, когато се опитват да оцелеят, като подбъзикват дори самия Дявол.

Слави тепърва ще поеме много упреци – но вече има една безспорна заслуга: с бягството си от Властта елиминира тарикатите, които някак се промушиха в Парламента - малките партии с големите усти, които нахално приватизираха енергията на баламите от Протести 2020.

Той се превърна в техния Палач, трябва да му отпуснем поне това признание.

Жалко, че набърка в хаврата и Антоанета, но и тя си е виновна.

Удивително е, как досега не е разбрала, какво вонливо тресавище е политиката, колко скучни са игрите в нея.

Как не се намери някой, който да й каже, че политиката овонява всичко, до което се докосне.

Няма разумно обяснение, защо се готвеше да изневери на Великата Игра, да изостави великите й загадки и да се влее в нещо толкова елементарно и ниско, каквото е политиката, поне тукашната.

Сигурно доста време ще сънува кошмари – и ще се събужда с писък след поредното заседание на правителството, слава Богу, само изсънувано.

По дяволите, толкова лесно ли ви се струва управлението на една държава – особено след като цяло десетилетие тя е била натъкмявана според представите на един Падишах?

До няколко дни агонията на Парламента ще приключи.

Това ме подсеща, че той може да свърши и нещо полезно – да приеме закон, според който от Историята му се зачертава онова негово ръководство, което не е функционирало поне 90 дни.

По-кратките периоди изобщо да не се броят, да се приемат като някакво недоразумение, като някаква сплетня на партиите, които - както казваше един от героите на Светлана Алексиевич – просто са се „изкензали в мозъка на Народа“.

А какво прави в този момент Радев?

На мен ми се струва, че целият се е превърнал в една Чуденка.

Той сключи някои неразумни сделки, като заложи самия себе си и сега трябва да маневрира непрекъснато.

Казват, че като пилот бил безподобен в това отношение – но един изтребител няма нищо общо с раздрънканата ни държава, всичките й чаркове тракат, едно поправиш – друго се разваля, че дори и парашут няма, за да катапултираш нанякъде – макар че, никой не знае къде на майната си е това „нанякъде“.

Има ли го, все още, това спасително „нанякъде“?

Радев? Дали не е станал пленник на измамното усещане, че дирижира играта – той, който в момента сякаш няма съюзници никъде другаде, освен в „Има такъв народ/от Ангели“ – поне така се чува.

И кой тогава ще го подкрепи наесен – Атанас Атанасов ли, който сви вдигнатия юмрук на Радев и така се промуши в Парламента?

Дребосъците в сегашния Парламент себе си лъжат, та няма да метнат един „солдатин“, какъвто е той в очите им – защото те пък са маршали, макар и хартиени.

Очакват ни нови простотии.

И така ще бъде, докато някой не подшушне на политиците ни да се въоръжат с „камата, която убива Аза“ - тайното оръжие на тибетските Лами, както се твърди.

Никога няма да ни се случи това – дори да успеем да се изсулим „нанякъде“.

Влизаме във фазата на абсолютната лигоч, на абсолютната безпринципност, на абсолютната политическа мародерщина – всеки е готов да пребърка другия.

Пъзльовци ще се правят на Рицари.

И, разбира се, най-нахално ще демонстрират, че абсолютно не зачитат Народа. Колкото по-застарява той, толкова по-позорно се държат с него.

Днес – с машинното гласуване – му нанесоха поредния удар.

Кеворк Кеворкян