Много хора упражняват свободна професия. Като декларациите за патентна дейност се подават до 31 януари, а до 30 април – годишните данъчни декларации за облагане на доходите. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представят позицията на НАП за това свободните професии трябва ли да дават касови бележки и как се облага дейността кинезитерапевт.

Гражданин е подал документи в Агенция по вписванията за регистрация като лице, упражняващо свободна професия кинезитерапевт. Поставени са следните въпроси:

1. Необходимо ли е лицето да има касов апарат или е достатъчно да издава ръчни касови бележки и фактури?

2. Какъв е редът за облагане на посочената дейност?

По първия въпрос:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).

Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Една от хипотезите, която предвижда освобождаване от задължението за издаване на фискална касова бележка е уредена в чл. 4, т. 8 от Наредбата – не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия.

Определението за “лица, упражняващи свободна професия” е дадено в §1, т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Лица, упражняващи свободна професия са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Ако лицето – кинезитерапевт е изпълнило горепосочените условия, няма да има задължение да издава фискални касови бележки. На основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ следва единствено да издава документ за придобитите доходи. Данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и т. 4 (доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, а именно:

– наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
– дата на издаване;
– наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
– предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

По втория въпрос:

Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ, физическите лица, включително едноличните търговци, за доходи от патентни дейности се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на ЗДДФЛ. Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение №4 от ЗМДТ, се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът му за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по ДДС, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.

В ЗМДТ като патентна е посочена дейността “масажистки и масажисти”. Размерът на данъка за дейността се определя според местонахождението на обекта на територията на съответната община. Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, за целите на определяне на размера на патентния данък за местонахождение на обекта се смята постоянният адрес на лицето (чл. 61к, ал. 4 от ЗМДТ).

В ЗМДТ няма дефиниция на понятието “кенезитерапия” и съдържанието на това понятие следва да се тълкува с оглед действащите статистически класификации. Със Заповед №РД01-931 от 27.12.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика, е утвърдена Национална класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. (НКПД-2011). С код 3255 са посочени приложни специалисти във физиотерапията. Те осигуряват лечение на пациенти когато функционалните им движения са застрашени от травма, заболяване или увреждане и изпълняват следните основни задачи:

– прилагат мануални терапии, терапевтични или точкови терапевтични масажи;
– прилагат електротерапия, ултразвук и други физиотерапии като използват специализирани технически методи и оборудване, например инфрачервени лампи, мокри компреси, билколечение и минералотерапия;
– инструктират, мотивират, предпазват и оказват помощ на пациенти по време на физически упражнения и техники за релаксация;
– нагласяват ортопедични скоби, пр.

Като примерни длъжности са посочени кинезитерапевт и масажист. Следователно дейността кинезитерапевт и масажист са в обхвата на физиотерапията, а както бе посочено дейността “масажисти” е в т. 23 на Приложение №4 към глава втора, раздел VІ от ЗМДТ. Следователно доходите от дейността “масажисти” и “кинезитерапевти” подлежат на облагане с патентен данък.

На основание чл. 61н, ал. 1 от ЗМДТ лицата, които подлежат на облагане с патентен данък подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. При започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на същата. Данъчните декларации по чл. 61н се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност. Патентният данък се внася на четири равни вноски: за първо тримесечие до 31 януари, за второ тримесечие до 30 април, за трето тримесечие до 31 юли и за четвърто тримесечие до 31 октомври. Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 61н, а когато декларация не е подадена – в 7-дневен срок от изтичане срока на подаването й (чл.61п, ал. 2 от ЗМДТ).

На основание чл. 50, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ доходите, подлежащи на облагане с патентен данък се декларират в годишната данъчна декларация, като трябва да се попълни Приложение №7 (образец 2071). Данните от това приложение не участват при формирането на общата годишна данъчна основа и на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Формирането на облагаемия доход за извършваните патентни дейности е единствено във връзка с определянето на окончателните вноски за социално и здравно осигуряване. В тези случаи е необходимо да се формира облагаем доход съобразно начина, по който са осъществявани съответните дейности (като например едноличен търговец, упражняване на занаятчийска или друга дейност).

*Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.