Как да овладеем хипертонията, да намалим сърдечносъдовия риск и последствията от коронавируса

Кардиологът д-р Александър Носиков работи в Диагностично-консултативния център към „Аджибадем Сити Клиник -УМБАЛ Младост”.

Специално за читателите на в. „Доктор“ д-р Носиков обясни как да се поддържа сърдечносъдовото здраве и как се влияе хипертонията от COVID-19.

Темата на интервюто е как да овладеем хипертонията, да намалим сърдечносъдовия риск и последствията от коронавируса.

- Д-р Носиков, какви са причините за хипертонията?

- В повечето случаи – може би при над 95% от пациентите – няма ясна причина за артериалната хипертония. Затова я наричаме есенциална хипертония. При единични пациенти, които са млади и имат екстремно високо артериално налягане, пускаме допълнителни уточняващи изследвания. Обикновено тези пациенти имат проблем с надбъбречните жлези, от които се продуцира повече алдостерон, или са с още по-редки тумори, които продуцират биологичноактивни вещества. 

Третата възможна причина за тази хипертония е стеснение на бъбречната артерия. Бъбрекът реагира, когато не се дохранва добре с кръв, с екстремно увеличаване на кръвното налягане. 

- Има ли симптоми високото кръвно налягане?

- Повечето пациенти не усещат абсолютно нищо. Те са свикнали с високото кръвно и изобщо не знаят, че имат заболяване. Затова и наричаме хипертонията „тихият убиец“. В България всеки втори човек над 40-годишна възраст е хипертоник, а това е огромен проблем. 

- Какви са опасностите от нелекувана хипертония?

- Най-голямата опасност е исхемичният мозъчен инсулт. За съжаление, ние сме първенци по тази статистика в европейски и в световен мащаб. От хипертониците в България само 15 – 20% се лекуват адекватно и достигат прицелните стойности на кръвното налягане, които предпазват най-добре от исхемичен мозъчен инсулт. От останалите хипертоници една част не знаят изобщо за хипертонията си, друга част не намира за нужно да се лекува, защото хората в тази група се чувстват добре, а трета част от пациентите се лекува, но недостатъчно добре.

- Има ли все пак рискови фактори, по които човек, който държи на здравето си, да оцени риска за хипертония и да предприеме профилактичен преглед при кардиолог?

- Единственият начин да се разбере дали човек има хипертония или не, е да си мери кръвното налягане. В България повечето семейства имат апарати за измерване на артериалното налягане и това не е проблем. 

Ние препоръчваме артериалното налягане да се мери по стандартизиран начин – рано сутрин след ставане, защото тогава кръвното е най-високо при повечето хора, пациентът да е удобно седнал, ръката му да е отпусната на твърда повърхност – кухненска маса или бюро, гърбът му да е облегнат на стол, да не е пил кафе, да не е пушил цигара, да е отишъл преди това до тоалетната. 

В началото препоръчваме да се мери кръвното и на двете ръце, за да се види има ли разлика в стойностите, ако на едната ръка налягането е по-високо – измерванията продължават на нея. Препоръчваме да се правят измервания на кръвното сутрин и вечер, в продължение на 7 – 8 дни. Със записаните стойности пациентът трябва да дойде при кардиолог, който да прецени дали има хипертония, или не. 

Добре е всеки човек над 40-годишна възраст веднъж в годината да направи няколко поредни измервания със записване на стойностите на артериалното налягане. Но няма смисъл ежедневно всички да си мерят кръвното.

- Увеличи ли се хипертонията в условията на ковид-пандемия?

- Случаите на хипертония зачестиха, защото хората стояха затворени вкъщи и се обездвижиха. Помните колко тежък беше първият локдаун, когато ни преследваха и по парковете, не ни даваха да си извеждаме даже кучетата. Когато човек се обездвижи и напълнее, контролът на артериалното налягане става по-лош. Затварянето вкъщи често е придружено и с по-голяма консумация на алкохол, която също дестабилизира артериалното налягане. Ковид-пандемията засили също така и тревожността у хората. А когато човек е тревожен, напрегнат и получава паник-атаки, кръвното се покачва. Това не е същинска хипертония, а реакция на организма от самата тревожност или от паник-атаките. Тези пациенти имат много високи стойности на артериалното налягане, които всъщност са вторични. 

Първичен е психологическият проблем. Никога в България не сме имали такава епидемия от тревожни разстройства и паник-атаки, колкото през последната година и половина. 

- Прекараният COVID как влияе на вече съществуваща хипертония? 

- Парадоксално е, но при повечето хора COVID понижава артериалното налягане. При други пациенти кръвното се повишава, а при трети – не се променя. Така че на всеки влияе индивидуално. Голям проблем сред прекаралите COVID, не само хипертоници, но и като цяло, е хипотонията – ниските стойности на артериалното налягане. Коронавирусът атакува автономната нервна система и я разцентрова. При много хора изявата е ниско артериално налягане и/или сърцебиене. 

Решението на този проблем при всеки пацент е различно. Ние имаме медикаменти, които могат да понижат сърдечния пулс, без да свалят артериалното налягане. Често ги даваме за комфорт на пациентите с тежко сърцебиене след COVID. Когато човекът се възстанови от инфекцията, ниското кръвно и сърцебиенето отшумяват от само себе си. 

Имам впечатления, че при около половината от пациентите с продължителен ковид-синдром, чието възстановяване отнема над три месеца, ваксинирането води до значителен спад на оплакванията. Да, ваксинацията след продължителен ковид-синдром подобрява значително състоянието. 

Билкови рецепти при сърцебиене

- От какво зависи здравето на сърцето?

- За да бъде здраво сърцето в дългосрочен план, е достатъчно да не пушим, да си следим холестерола и да го поддържаме в нормални нива. Ако човек е с диабет, да го контролира. Ако е с високо кръвно, също да го контролира добре. 

Прицелните стойности на кръвното налягане за човек под 65 години са под 130/80 mmHg, а при над 65-годишните – под 140/90 mmHg. Докато прицелните нива на холестерола се определят индивидуално, а не по референтните стойности в лабораториите.  

Задължително условие за здраво сърце е човек да се движи активно, да спортува и да се храни балансирано. Така че с тези съвсем прости стъпки постигаме 90% редукция на сърдечносъдовия риск 

Няма друга област от медицината, в която толкова много да се постига с обикновени средства. Но за това се изисква съдействието на пациентите. 

- Какво имате предвид под правилно хранене?

- В кардиологията под правилно хранене разбираме Средиземноморската диета. Не сме толкова фокусирани в нея, защото така се приема много омега-3. А защото това е може би най-балансираната диета, която поне за Европа работи много добре. Абсолютно нищо в Средиземноморската диета не е забранено. В нея има и месо, и риба, и мекотели. Могат да се ядат и сирена, и кашкавали, и ядки, и салати. Набляга се на качествени мазнини, на хубав зехтин. 

- Един съвет към нашите читатели...

- Колкото по-добре си лекуваме дългосрочните проблеми с кръвното, с диабета, с холестерола и т.н., тоест колкото по-добро е състоянието на организма ни, толкова по-нисък е рискът от тежко протичане на COVID-19. 

Втората ми препоръка към хората е да се ваксинират. А тези, които вече са го направили, да си сложат бустерни дози. Защото се появяват нови варианти на коронавируса и COVID може да се повтори. Понякога има и ваксинални пробиви. За щастие, ваксинираните най-често карат леко болестта, а ако си сложат бустерна доза, има шанс изобщо да не се заразят тази зима.