По време на епидемията може да има инфаркти, които не са лекувани адекватно или се забавят, но не са в резултат на коронавируса. Не виждам причина след края на епидемията да има огромна вълна от инфаркти.

Така кардиологът проф. Иво Петров коментира пред БГНЕС информация на британски учени, че след пандемията ще има бум на инфаркти.

В България една не малка част от хората със сърдечно-съдови заболявания умират от тях. Пациенти с хроничен проблем, които се страхуват да не се заразят с коронавирус и поради тази причина не отиват своевременно на лекар, могат са се сдобият със сърдечно-съдови усложнения, предупреждава кардиологът.

Попитан какъв ефект оказва коронавирусът върху сърдечно-съдовите заболявания, проф. Петров уточнява, че влошаването на състоянието се дължи на цитокиновата буря, която е предизвикана от нашия имунитет, а не от вируса.

Цитокиновата буря уврежда всички органи и системи, включително сърдечно-съдовата и самото сърце, отбелязва кардиологът. „Смята се, че големите въздействия са заради екстремното, неконтролируемо възпаление, което не го предизвиква вирусът, а нашият имунитет. Той понякога реагира бурно като по този начин сам уврежда органите. Другата хипотеза е за създаване на условия за изключително ниско ниво на кислород в тъканите. И сърцето като орган, който винаги работи и не може да си почине, се уврежда както от глобалната хипоксия, така и от глобалната възпалителна буря“, обяснява проф. Петров.

Той припомня, че преди седмица са били актуализирани клиничните ръководства, в които се препоръчва на пациенти в средно или тежко положение да им се разрежда кръвта.

Безконтролното възпаление, което причинява цитокиновата буря, оказва вредно въздействие върху организма.

„Смисълът на възпалението е да ни защитава от инфекцията. Дори и температурата е един от начините да бъде убит вируса, тъй като повечето са термолабилни. В началото на епидемията беше казано, че възпалението не трябва да бъде потискано, освен ако не е екстремно. Затова медикаменти като кортикостероиди, които намаляват възпалението не се прилагат. В клиничните ръководства на СЗО и на Китай се посочва, че когато има възпалителна буря и пациентът е с екстремен процес трябва да му се дават кортикостериоди или други медикаменти, които блокират възпалението“, уточнява той.

От думите му става ясно, че между 50-60% от случаите, завършили фатално, имат и увреда на сърцето и съдовете. Това се разбира от направените аутопсии. Едва 8% от оздравелите имат данни за увреждане на сърдечно-съдовата система.

Проф. Иво Петров посочва още, че обездвижването е от значение за здравето на хората и за някои то ще е един от страничните ефекти от пандемията.

„Обездвижването е една от най-големите пандемии в нашия свят. Ние вършим по-голямата част от нашите професионални задължения седейки или без да се движим. Нека не се лъжем, че голяма част от населението живее в среда, която не е обездвижена. Има много хора, които живеят в къщи или в отдалечени зони от големите градове, така че чак такова обездвижване няма. Ако трябва да бъдем точни – големите производства си работят, болниците си работят, хората си ходят на работа. Не бих казал, че обездвижването е големият проблем, по-скоро страхът на хората и непосещаването на лекарите е текущият проблем“, категоричен е проф. Петров.

Според него това обаче може да бъде компенсирано посредством използването на възможностите за онлайн консултации.

Тук той припомня апела на Дружеството на кардиолозите в България.

„Всички хора, които имат сърдечно-съдов проблем, особено когато той е изострен, да не се колебаят и да посещават най-близката болница с възможност за модерно лечение на такива заболявания. В България заразата е толкова слабо разпространена, че в момента няма опасност за тях, ако посетят болницата. Да не забравяме, че болничните заведения са изключително добре обеззаразени и в тях вирус не може да прехвръкне“, коментира професорът и добавя, че не се наблюдава ръст на инфарктите и по време на извънредното положение.