През януари миналата година на конкурса "Мис Плеймейт" победителка е 24-годишната тогава Ася Капчикова.

Хубавицата обяви, че няма да се възползва от ваучера на стойност 10 000 лева и ще го дари на жена, претърпяла онкологична операция, за реконструкция на гърдата й. Мнозина обаче приеха това изявление като поредното обещание, което няма да бъде изпълнено. И с пълно право - десетки фондации уж помагат на онкоболни жени, а наяве - нищо. Само че случаят не е такъв. В средата на миналата седмица от организацията на привлекателните хубавици позвънили на русенката

Йорданка Цонева и й обяснили, че тя е жената, която ще получи подаръка. Без връзки, без свои хора, без ходатайство - чист късмет! Така до месец-два жената, която преди пет години започва битка с рака, ще може да си върне самочувствието и женствеността.

Всичко започнало с малка бучка, която Данчето напипала, докато се къпела в банята Разбира се, че отишла на лекар. Тревогата отминала, след като специалистът я уверил, че става дума за мастопатия, която много лесно ще бъде отстранена и няма никакво основание за притеснение. Кой не би искал да чуе такова успокоение!

Да, ама бучката продължила да расте. Не спирало изтръпването на ръката й, постоянното неразположение не й давало ден почивка, главоболието било мъчително. Личната лекарка на Йорданка - д-р Мария Бакалова, обаче преценила, че ще се наложи отново консултация със специалист. Изпратила я директно в София, в Специализираната онкологична болница при доц.Илия Полихронов. На него се паднало да съобщи новината - рак на гърдата, трети стадий. Тъй като нещата били твърде напреднали, нямало как лекарите да хванат скалпела веднага, а трябвало пациентката да премине през предоперативна химиотерапия.

Тогава разбрала в каква бездна е попаднала и че никак няма да е лесно излизането от нея

Лекарите ме бяха предупредили, че ще започне да ми пада косата, знаех, но когато шепите ми се пълнеха с кичури, преживях истински ужас. Крещях в банята сама. Беше ужасно. Разделих се с дългата си руса коса, нямах вежди, нямах мигли - не бях аз, разказва Йорданка.

За самата операция се доверила на д-р Станимир Георгиев. "В София ми предлагаха там да ме оперират, но аз исках да остана в Русе, по-близо до семейството си, пък и разходите за път и престой до столицата не ми бяха по силите", обяснява жената. Д-р Георгиев й обяснил всичко - какво ще режат, какво ще махат, как ще се чувства след това, колко ще продължи всичко...

"За мен д-р Георгиев е уникален човек - истински професионалист, сърдечен, загрижен към всеки от пациентите си, докато съм жива ще му бъда благодарна за отношението и перфектно свършената работа", казва с нескрито уважение Данчето.

През април ще станат пет години, откакто лекарите се поздравили с успешната операция и спасили живота на пациентката си. За нея обаче трудностите тепърва започвали.

"Никой в Онкото не ти казва нищо, няма психолози, а понякога има нужда и от психиатри, няма място, където да се видиш с хора, преживели същото, дори не става дума за хранителния режим, който трябва да спазват онкоболните, а всичко това има значение", обяснява Данчето.

Най-голямото й разочарование било, че е изоставена от повечето си приятелки Някои от тях не искали дори да говорят за болестта й, не желаели да се товарят и с нейните грижи, оставили я сама.
За съжаление в нашата страна борбата с онкологичните заболявания приключва с операцията и последващата химиотерапия. В тези дни обаче хората имат нужда от подкрепа.

Преди точно една година Университетската болница в Русе и Комплексният онкологичен център обявиха дарителска кампания за създаване на Център за подкрепа на хора с онкологични заболявания и техните семейства. Болницата предостави помещение и специалисти, но се търсят пари за строителната работа. За жалост в тази сметка има само 650 лева. Кампанията продължава, а архитект и дизайнер вече са готови с проектите - напълно безплатни. Там ще е мястото, където хора с различни заболявания, в различен стадий, на различна възраст ще могат да се срещат, да говорят с психолог, с приятели, ще създадат общност. Такъв модел на групи за взаимопомощ в западните общества има за всичко - за алкохолици, за наркозависими, за покер играчи, за всичко, което те прави зависим от състоянието ти. Тук, в Русе все още няма. Такъв център работи във Варна, но едва ли е най-разумното нещо на света болните от Русе да преминават 200 км, само за да си поговорят с някого, който ще ги разбере.

"След такава операция ти се иска да е вечна зима. Тогава е лесно да се прикриеш - някак в пуловерите и палтата е трудно да забележат тялото ти. Лятото обаче е кошмарно - жегата е нетърпима, а ти се чудиш как да се омотаеш в бинтове и шалове, за да се скриеш. Сядаш да пиеш кафе някъде, струва ти се, че всички тебе гледат, глътваш го набързо и бягаш. Единици са жените, които могат да си позволят да си направят реконструкция, защото е скъпо. Здравната каса не поема нищо след операцията и химиотерапията. Имах нужда и от мануална терапия на ръката, защото тя продължаваше да отича, а една процедура е 15 лева. Ами невъзможно е да си го позволя по четири-пет пъти седмично", споделя Данчето.

След всичко, което е преживяла, обаждането от плеймейтките й дошло като неочаквано щастие. Красивите момичета на България, които обикновено са упреквани заради изкуствените си устни и гърди, се оказали с истински сърца. Наградата на Ася Капчикова ще помогне на Данчето да си върне самочувствието и да преодолее онова неудобство, известно само на жените, преминали през тежката битка с рака. Друг е въпросът кога Здравната каса, която иначе не може да се пребори с фалшивите прегледи, ще включи в списъците си реконструкцията, която е повече от козметична операция - тя е реконструкция на личността.