Споразуменията често се представят в края на процеса по наемане на работа

T.R.A. (training repayment agreement) или Споразумения за изплащане на разходи за обучение, съществуват най-често под формата на клаузи в трудовите договори в САЩ. Работниците, които подписват този тип споразумения, могат да се окажат в ситуация да дължат на работодателите си хиляди долари, ако напуснат работата си преждевременно. Те често се представят в края на процеса по наемане на работа като клауза "приеми или напусни", накратко Без T.R.A. - без работа. Затова и регулаторните органи на запад започват да се борят с тази практика, пише nytimes.com, цитирано от NOVA. Как това е законно и може ли да се случи и на нас?

Дрю Лейки напуска работата си като лекарски асистент в „Skin and Cancer Institute” в Делано, Калифорния с четиримесечно предизвестие. Малко след това бившият ѝ работодател я съди, като твърди, че тя дължи на компанията повече от 138 000 долара. Компанията иска тя да върне 38 000 долара - разходи за обучение и над 100 000 долара за "бизнес загуби", причинени от невъзможността на компанията да прехвърли отговорностите на Лейки на нов служител.

Уловката е, че при своето наемане, Дрю е подписала Споразумение за изплащане на разходите за обучение. То я задължава да възстанови разходите за обучение на фирмата, ако напусне работа преди края на определен период.

В договора на Лейки се посочва, че тя ще получи обучение на работното място на стойност 50 000 долара - сума, която ще трябва да изплати пропорционално, ако напусне преди 2025 г. Компанията не обосновава тази сума, която е по-голяма от средната цена на обучение за една година в училище за лекарски асистенти. Но посочва, че тя се е съгласила с T.R.A., и в замяна ѝ е осигурено обучение с "висока стойност".

Близо 10% от работниците, участвали в проучване през 2020 г., проведено от Института за проучвания към университета "Корнел", съобщават, че са били "хванати в капана" на T.R.A. Споразуменията са особено разпространени в сферите на медицинските сестри и транспорта. Националното обединение на медицинските сестри установи, че близо 40% от медицинските сестри, които са започнали работа през последното десетилетие, са били жертви на тази практика.

Ашли Тремейн, адвокат по трудовоправни въпроси в Тексас, разказва, че тази практика е навлязла преди около пет години. Но случаите са зачестили до няколко пъти месечно вече. Тремейн комуникира с хора, които след като са напуснали работа са получили писмо от бившия си работодател, в което се посочва, че дължат пари за обучение. Най-често срещаната стойност е 20 000 долара. Обаче сравнително малка част от случаите стигат до съда или колекторски фирми.

"Това наистина е огромна власт, която работодателят притежава в тази ситуация", категорична е тя. Работодателите виждат в T.R.A. начин да подобрят задържането на персонала и да предотвратят плащането за обучение на служители, които скоро след това напускат.

Дан Пайн, адвокат в Силициевата долина, който е съставял T.R.A. клаузи и е представлявал работодатели, които ги прилагат, обяснява, че компаниите, които идват при него, обикновено се разделят на две категории: Едните искат да прехвърлят част от разходите за дейността си върху служителите, което не е законно в Калифорния. Другата група са работодатели, които искат да помогнат на служителите си да придобият нови умения, които да им послужат по-късно в кариерата.

„Вторият вид T.R.A. е по-приложим от правна гледна точка”, добави той.

"Когато обучението се изисква от работодателя, това е негов разход за извършване на дейност и той не може да принуди служителя да го поеме или да възстанови. Но когато служителят преминава през обучението доброволно, предимно за своя собствена полза, в тези ситуации по правило, задължението за възстановяване на разходите би било изпълнимо и законосъобразно", обяснява Пайн.

Собственикът на "Oh Sweet Skincare" в Белвю, Вашингтон, съди бивш служител за 2244 долара. Това включва 1900 долара за възстановяване на разходи за обучение и още 344 долара разходи за работна конференция. Работодателката заявява, че е приложила T.R.A., тъй като служителите, които "прескачат" от работа на работа, са вредни за малкия бизнес и че тя губи пари като отделя време за обучение на нови служители. Тя казва, че не изисква от опитните служители да подписват Споразуменията, ако могат да докажат, че имат уменията, необходими за извършване на услугите.

През последната година администрацията на Байдън предприе действия за ограничаване на този тип споразумения. Федералната търговска комисия предложи правило, което ще забрани повечето клаузи за неконкуриране, включително и T.R.A. През юли Бюрото за финансова защита на потребителите публикува резултатите от едногодишно проучване на дълга, управляван от работодателя, като заяви, че той "представлява риск от потискане на заплатите и принуждаване на работниците да останат на работа, която не искат" и че "обученията може да имат силно завишени оценки".

На 7 септември Националният съвет по трудови отношения обяви, че е подал консолидирана жалба срещу „Juvly Aesthetics”, верига от медицински СПА центрове, за нарушения на трудовото законодателство в Охайо и Уисконсин. Наред с други нарушения, в жалбата се казва, че компанията се е опитала незаконно да си възстанови 50 000 и 60 000 щатски долара под формата на такси за обучение от бивши служители.

"Този ход е най-ясният пример досега за това, че администрацията на Байдън се опитва да обяви T.R.A. за незаконни", коментира Крис Хикс, старши съветник по политиките на Центъра за защита на студентските кредитополучатели.

На щатско ниво Кънектикът забрани повечето T.R.A. от 1985 г. насам. А Колорадо наскоро прие закон, който ограничава тази практика. Допълнителни законопроекти са внесени в Калифорния, Пенсилвания и Ню Йорк.

Споразуменията за възстановяване на разходи за обучение съществуват от десетилетия, но през последните няколко години се наблюдава вълна от съдебни дела, в които работодателите дават бившите си служители на съд.

„Southern Airways Express” съди 60 бивши пилоти от май насам, като твърди, че те дължат до 20 000 долара за обучение на работни места, на които са получавали от 12 до 21 долара на час. Миналата година „Bloomberg Businessweek” идентифицира стотици съдебни дела, заведени от агенции за подбор на персонал срещу здравни работници, които са напуснали или са заплашили да напуснат.

Критиците твърдят, че компаниите, които налагат T.R.A., не планират непременно да възстановят разходите си за обучение и да ги използват като начин да възпрат служителите да напуснат. В някои случаи обучението на работното място, обхванато от такова споразумение, води до получаване на сертификат или придобиване на умения, които могат да бъдат прехвърлени на друга работа.