България е единствената дунавска държава без хидротехнически съоръжения

Критичен анализ на състоянието на река Дунав и недостатъчните мерки за подобряване на корабоплаването направи капитан инженер Александър Каменов, който е постоянен член на изпитни комисии в германското Министерство на транспорта за издаване на капитански патенти и вещо лице в ZSUK Mainz.

Поводът за острата му реакция е представеният наскоро от областния управител на Русе господин Драганов нов инвестиционен проект "Дунавска интегрирана система за маркиране", чийто доклад, според капитан Каменов, изобилства от непонятна за широката публика лексика.

Терминология, която обърква

Експертът разяснява, че при "плаващата" и "неплаващата" сигнализации на плавателния път става въпрос за шамандури и фарове, а "интегрираният план за маркиране" вероятно касае обмяната на информация с румънската и другите дунавски администрации относно времето и мястото на поставените нови шамандури.

"Получава се нещо като, вместо да кажем метачка, казваме оператор за надзор и хигиенизиране на интегриран район", коментира иронично капитан Каменов.

Проблеми с навигационните знаци

В поредица от постове в социалните мрежи експертът е критикувал формата и големината на навигационните знаци в българския участък на река Дунав. Той посочва, че шамандурите създават опасности за корабоплаването заради иновации, които определя като "инфантилни".

"Ламариненият им корпус в надводната част беше заменен с 4 арматурни железца, заварени във форма на конус. При това не се спазваха препоръките на правилника, червените шамандури да са с цилиндрична, а зелените с конусна форма", обяснява капитан Каменов.

Липса на дългосрочни решения

Експертът подчертава, че българските брегове са високи и податливи на подкопаване и ерозия, което налага те да бъдат заскалявани и укрепвани, както са направили останалите дунавски държави. Той дава пример с неуспешен опит за укрепване на бреговата ивица в района на село Бръшлян, където вместо твърд скален материал е използван варовиков камък, който след няколко години се раздробил и бил отмит от течението.

Драгажните дейности - временно решение

Относно драгажните дейности капитан Каменов е категоричен, че те помагат само временно за удълбочаване на фарватера, но не решават проблема трайно. Според него само след месец-два одълбоченият район отново се затлачва от пясъчни наноси.

Тревожна статистика за загубите

По данни на БАН, които експертът цитира, България губи ежегодно 1200 декара плодородна земя, защото руслото на реката се премества на юг. За повече от 100 години бреговата ерозия е отнела хиляди декари земя на беленчани, като Дунавският ръкав между град Белене и Беленския Дунавски архипелаг се разширява на места с повече от 300 метра.

В местността Сръбчето под Дунав мост реката е навлязла със 730 метра навътре спрямо 1938 година и е унищожила 2600 декара обработваеми площи. От 1936 година до сега реката е отнесла близо 4300 декара от брега само в Русенска област.

Липса на хидротехнически съоръжения

България е единствената дунавска държава, в чийто участък няма хидротехнически съоръжения - надлъжни и напречни траверси. Те не само предпазват бреговете от подкопаване, но и насочват водните потоци към фарватера и по този начин го одълбочават.

"Хората от вада правят фарватер, а ние от река правим вада", цитира капитан Каменов свой колега, описвайки парадокса, че в горното и средно течение на реката, където ширината ѝ е между 100 и 300 метра, има достатъчни дълбочини, а в българо-румънския участък, широк от 700 до 1000 метра, има ежегодни проблеми с плитчини на фарватера.

Недостатъчно финансиране

Капитан Каменов е категоричен, че управляващите в София винаги са гледали на Дунав като на заден двор на България. Той посочва, че отпуснатите по този проект 10 милиона евро са "капка в морето" в сравнение с изхарчените 270 милиона евро за поредния 6-километров лъч от софийското метро.

Експертът заключва, че всяка година при засушаване корабите, тръгващи от Пасау, преминават по течението на реката през 5 държави, за да стигнат до България и да спрат поради липса на достатъчни дълбочини.