Проблемът е в дисбаланса на доходите у нас, сравнено със старите страни от ЕС

Инфлацията стимулира търговията с некачествени стоки, твърди председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов пред вестник СЕГА

- Г-н Иванов, коя от храните в момента отчита най-голямо поскъпване спрямо миналата година?

- На годишна база с най-голямо поскъпване е захарта и то е 63 на сто. Олиото беше с най-голям ръст през 2021 г., защото преди това имаше лоша реколта от слънчоглед, след това дойдоха енергийната криза и войната. При него поскъпването за последните 12 месеца е 54%. През юли за храните, които следи комисията, вече се наблюдава успокояване на цените. От началото на годината пикът им бе през април и май, а през миналия месец индексът на цените е под него.

- Напоследък се говори много за продоволствена криза.

- Колкото и на някои хора да им се иска, това не е така. Светът не е в състояние на продоволствена криза. Международните пазари се успокоиха. Растителната мазнина се търси по-малко, а в същото време се намират хора у нас да разказват небивалици. Олиото у нас е вече с 8 стотинки надолу, но в някои по-малки магазини все още се продава по-скъпо заради лоши очаквания. Освен това се увеличава разликата между цената на едро и дребно.

- Каква е разликата в цените на едро и дребно?

- Варира според района и обектите. В по-малките градове е по-дребна. От друга страна обаче, в големите градове като София, Варна и Пловдив може да се намерят и най-ниските цени, съответно с качеството. Често се правят изводи на базата на несравними неща. Например при кашкавала трябва да се сравнява едно и също качество. Този млечен продукт може да се купи и за 10 лв., 25 или 30 лв. Най-скъпият обаче няма нищо общо с най-евтиния. Същото е и със сиренето. Хубавият кашкавал на едро от фабриката е 14-16 лв., има и по-евтин.

Оказва се също, че у нас цените са по-ниски спрямо западните при най-качествените продукти, и то понякога с над 100%. Има обаче боклуци, като например наденички с трансмазнини в България, които са по-скъпи, отколкото в Австрия. Проблемът е в дисбаланса на доходите у нас, сравнено със старите страни от ЕС.

- Скъпите храни увеличават ли продажбите на евтини и некачествени продукти?

- Да. Видимо се увеличи търсенето например на сирена с крайна цена на дребно между 9 и 12 лв. за килограм. Тази тенденция е видна и по средната цена на борсите. Колкото повече се купуват нискокачествените храни, толкова по-бавно нараства средната цена за статистиката. В момента за кашкавала тя е 15,52 на едро и вече около два месеца се задържа. Извадим ли най-евтините партиди на пазара от този млечен продукт, то средната цена, може би, ще отиде до 18-19 лв. При подобно силно поскъпване, каквото беше в периода от юли 2021 г. до април 2022 г., винаги има ръст на продажбите на по-евтини и по-некачествени храни. Тенденцията, разбира се, не е добра, но е резултат на ценовата конкуренция. Последната регулира пазара, но и стимулира производството на некачествени продукти. Има я не само у нас.

Трябва да повишим и потребителската си култура, като спрем да пазаруваме от пазара стока от хора, представящи се за земеделски производители, а на всички ни и е ясно, че те не са такива.

- Нулевото ДДС отрази ли се по някакъв начин на цените?

- Мярката даде само някакво облекчение на производителите и ще задържи цените за известен период от време. Има шанс да намалее сивият сектор. Потреблението на хляба обаче у нас е постоянна величина и то не може да нарасне. От години малките производители на хляб са притиснати до стената и ДДС не им е проблемът. Когато се пипат такива всеобхватни данъци, трябва много да се внимава. Можеше и по друг начин да се решат проблемите на хлебопроизводителите, като например с директни доставки на ток, без да се пипат пазарните условия.

Хубавото в момента е, че брашното също поевтинява вследствие на добрата зърнена реколта у нас. Има и относителна стабилност на цената на тока за бизнеса, субсидирана от бюджета. Всички тези предпоставки ще намалят рисковете от фалити в сектора. Всяка дестабилизация на енергийния пазар на геополитическо ниво ще донесе много проблеми и у нас, и в цяла Европа.

- Високата инфлация повлия ли на търговията на едро с храни?

- Като цяло търсенето започна да намалява още от лятото на 2021 г. При храните то не може да пада прекалено много, защото това са продукти от първа необходимост и имаме доста по-свито търсене спрямо 2020-а, което задържа цените. В момента има сериозен сблъсък между търсене и предлагане. От една страна, нестабилните и нарастващи цени на енергийните ресурси стимулират инфлацията, а от друга страна, конкуренцията забавя поскъпването. Подобно състояние на нещата ощетява производителите, защото маржовете, с които трябва да работят, се свиват прекалено много и в дълги периоди им се налагаше да работят без печалба. Пречка за производителите са и тежките паразитни вериги на посредниците, които изяждат част от дохода им. Равновесието в момента е резултат от бурното нарастване на цените на храните през април и май. Тенденцията не е само у нас, но и в целия свят.

Най-големите рискове за нарастване на инфлацията са свързани с цените на енергията. Докато те не се успокоят, няма да има стабилност на никой пазар, не само на хранителния.

- Споменахте паразитни посреднически вериги. В търговията на кои продукти у нас те са най-видими и най-дълги?

- Всичко зависи от начина, по който се дистрибутира определена стока. При част от плодовете и зеленчуците в България има недобри търговски практики, където стоката минава дори през 3-4 ръце. Причината е, че нямаме окрупнено предлагане както в развитите западни страни, като Белгия, Холандия и Германия. Народопсихологията пречи на нашите земеделци да се обединяват и така да са конкурентни на пазара. Да не забравяме обаче, че тези практики в Европа са създавани в продължение на 300-400 години и там има традиция и доверие.

Търговията не е проста работа. Много хора го разбраха от последната добра реколта с череши, които останаха необрани. Причината е, че те нямат добра организация на пласмента на продукцията си, защото не са се научили да работят заедно. Търговският капитал е по-гъвкав и за да можеш да се конкурираш с него, трябва да създадеш структура. Хората, занимаващи се с отглеждане на плодове и зеленчуци, с животновъдство, трудно узряват за съвместна работа. Немалка част от нашите производители само чакат някои да дойде да им изкупи, напр. камарите дини от бостана. Големите търговски вериги обаче искат опакована стока, която лесно да разтоварят в магазините и да я предложат бързо на клиентите.

Време е и нашите земеделци да започват да се сдружават. В големите западни страни има конгломерати на фермерски организации, зад които стоят поне 20 000 малки и големи стопани. Те съответно имат и фабрики за преработка на реколтата и стройна организация на пласмента.

- Какъв е делът на нашия пазар на нашите плодове и зеленчуци?

- В момента на борсите има много български храни. Не са верни нещата, че няма родно производство. Има дни, когато има само наша стока. Предлагат се и български домати, по-евтини от гръцките. Вносът не ни пречи чак толкова. Проблемът е в разни практики на доставки от чужбина без спазване на правилата, които водят до нелоялна конкуренция, ощетяваща нашите производители. Затова държавата трябва да вземе необходимите мерки.