За дарителите става все по-сложно да се ориентират в бързо променящата се бежанска криза

Месец след началото на войната в Украйна в безпрецедентната вълна от дарения към бежанците у нас вече се появяват своеобразни проблеми и дисбаланси, а за дарителите става все по-сложно да се ориентират в лабиринта на бързо променящата се криза. В свръхнапрегнатите дни на изминалите седмици се стигна и до размяна на обвинения между организации, които би следвало да работят заедно, а не да тичат по отделни писти. Всичко това е закономерно, като се има предвид, че при липсваща държава доброволците и дарителите изнасят на плещите си основната отговорност по посрещането на бежанците и техните най-непосредствени нужди.

НЕ ПРИЕМАМЕ ХРАНА

Акция на МОН и БЧК например открои проблем, на който се натъкнаха стотици родители. От министерството на образованието обявиха кампанията "Деца помагат на деца", в която българските ученици събираха помощи за своите връстници в българските неделни училища в Украйна.

Първоначално бе съобщено, че се търсят дълготрайни хранителни продукти, хигиенни материали и ученически пособия. През директорите родителите получиха конкретни списъци с необходими неща, поискани от неделните училища: макаронени изделия, ориз, мая за хляб, консерви, дезинфектанти, спирт, бинтове, марли, сапуни, ученически раници и пособия, свещи, фенерчета и др. По-късно обаче на родителите бе съобщено, че "предвид международните специфичните изисквания за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна следва да не се събират хранителни продукти". 

Така много родители се озоваха с торби, пълни с консерви, ориз, бисквити и т.н., за които трябваше да търсят нов приемник.

От БЧК отговориха пред "Сега", че според Закона за храните при изпращането на храни като хуманитарна помощ се спазват стриктни изисквания като: подробно описание на продуктите; мерна единица; количество; срок на годност - минимум 9 месеца; партиден номер; килограми нето и бруто; единична стойност в лева с вкл. ДДС; сертификат за произход и сертификат за качество, етикетиране на български език и т.н. и т.н. Това и наложило по указание на БЧК министерството да спре да събира храни за Украйна. Вече постъпилите дарения от хранителни продукти са пренасочени към пристигналите в България украинци. Все пак, благодарение на инициативата ученици от 776 училища събраха помощи за своите връстници в 63-те български неделни училища в Украйна.

Относно доставянето на хранителни продукти до нуждаещите, се оказва, че БЧК не може да транспортира храна дори до бежанците в страната ни, ако тя е дарена от граждани. "БЧК осигурява хранителни продукти за пристигащите в България украински граждани чрез закупуване или дарения от лицензирани производители или търговци на хранителни стоки срещу предоставяне на всички съпътстващи документи и сертификати според Закона за храните", отговориха оттам.

В същото време гражданин от Русе споделя във форумите за помощ на украинците, че от местната организация на БЧК му казали, че приемат и хранителни продукти.

НЕ ПРИЕМАМЕ ДРЕХИ

"Моля, НЕ НОСЕТЕ ДРЕХИ, към момента нямаме място за съхранението им". "Моля не носете повече дрехи, освен конкретни, които сме написали като липсващи". Едни и същи призиви, единият от софийския ситуационен център "Отворени врати" в "СофтУни" (на фондация "За доброто" и "Отворени врати за Украйна"), другият - от центъра за бежанци в спортната зала на Варна, който може би е най-натовареният в страната.

Всеки, който е влизал в някой от центровете за приемане на дарения, знае, че те са затрупани под планини от дрехи, които отнемат ценен ресурс от хора и време за сортиране. На 21 март например "За доброто" набираха 50 доброволци за преместване и подреждане на дрехи, обувки и хуманитарна помощ, а в същото време посрещат бежанци, организират занимания за деца и десетки други инициативи, консултират нуждаещи се от медицинска помощ, разпределят помощи за регионални центрове и т.н.

Тук и времето допълнително усложни нещата. Първите бежанци дойдоха в най-студената седмица на зимата и вече имат спешна нужда от по-леки дрехи за рязкото затопляне. Това поражда риск голяма част от дарените дрехи да се окажат ненужни.

ХЛЯБ И ВОДА - СПЕШНО

"Някой има ли възможност спешно да дари малко хляб и чай в центъра за бежанци във Варна?" Това е пост във "Фейсбук" на доброволец от 21 март. "Списък за текущите нужди на центъра за бежанци във Варна - има СПЕШНА нужда от вода. Най-основното за човешкото оцеляване" - 20 март. "Вода - спешно. Чай - спешно. Кроасани - спешно" - списък с нужди на центъра от 22 март.

Центърът в Слънчев бряг: "Вчера (21.03) оставихме храна и хигиенни продукти за около 2300 лв., днес вече нямаше и помен от тях. С приятели набързо събрахме още малко пари днес и напазарувахме за още 600 лв., но това едва ли ще стигне за деня. Всеки ден има опашка и минават по 200 души минимум".

Подобни постове, за съжаление, допреди дни бяха ежедневие във форумите за помощ. Те повдигат редица въпроси - защо тези най-насъщни нужди не се покриват централизирано от местните власти чрез директни доставки от производителите, вместо граждани от цялата страна да поръчват стекове с вода по интернет; защо спешните нужди и финансовите дарения не се срещат по по-ефективен начин; липса на организационен и човешки ресурс ли показват тези проблеми или липса на достатъчно финансиране; защо БЧК с огромната си мрежа не се включва по-видимо в подкрепа на центровете.

ПОПУЛЯРНИТЕ КАМПАНИИ - ДВА ПОДХОДА

Ситуационният център на фондация "За доброто" в София и свързаните с него проекти са сред най-популярните инициативи за подкрепа на украинските бежанци. На 20 март фондацията се отчита пред хората(link is external), които подкрепят кампанията за Украйна. Събраните дарения са около 111 000 лв., от които изхарчени са само 1318 лв.

За това има няколко довода - все още голяма част от хората предпочитат да даряват в натура и това покрива нуждите от основни продукти и вещи; част от средствата се заделят за изграждането на постоянен професионален екип координатори; скоро хората ще се изморят, а възможностите им да се грижат за идващите все повече бежанци към страната ни ще намалеят и тогава всеки лев ще бъде важен.

"Искаме средствата ни да подкрепят системно и ефективно възможно най-уязвимите групи и да решават проблеми, които ще намалят социалната тежест върху обществото ни. Обучения, бърза социална интеграция, възможности за самоиздръжка", аргументират се още от фондацията.

Многократно по-мащабна е кампанията на БЧК, традиционно най-популярната организация, към която българите насочват даренията си. Още в първите дни на кампанията, събраните дарения надхвърлиха 3 млн. лв. Информацията е към 8 март, като нови данни не са обявявани.

Колкото популярна е БЧК за дарения, толкова резултатите от тях остават далеч от общественото внимание. Особено фрапантен бе случаят "Назар". "Това е Назар. Взехме го от Централна гара. Обезводнен, полу-припаднал. 9 дни в бункер, после 5 дни път. От БЧК дали на майката кроасан. Друго нямали. Назар не може да яде кроасан", написаха от "За доброто" на 18 март.

Този пост отприщи критики срещу организацията и нейното отсъствие от горещите точки на бежанската криза. БЧК им отвърна с отчет седем дни по-късно(link is external). Според него червенокръстците са подпомогнали над 40 000 украински граждани, пристигнали в България, с храна, вода, топли завивки, спални комплекти, дрехи, обувки, детски храни и играчки, медикаменти и консумативи, хигиенни материали и др.

Изпратени са 13 камиона с хуманитарна помощ за Украйна, като в подготовка са още два камиона с над 25 тона дарения. И нещо много интересно - БЧК предоставя индивидуална финансова помощ за уязвими украински граждани, което на практика е първата официална информация за директно парично подпомагане на бежанците у нас. Колко души са получили такава помощ и в какъв размер е тя - отчетът не казва.