Заместник-директорът на Института за политически и военен анализ Александър Храмчихин публикува в „Независимое военное обозрение” крайно интересен обстоен анализ под заглавие „Какой станет военная организация России”.

След като разглежда вероятността от слабата военна заплаха от Запада, той се спира каква заплаха пък представлява Китай за бъдещето на Русия, предаде Блиц.

Европейските армии от гледна точка на тяхното технологично оборудване и преди всичко откъм психологичното състояние на армиите и обществото като цяло може изобщо да не се вземат под внимание. Военната мощ на САЩ безусловно е огромна, но техен основен недостатък е принципът за окомплектоването.
 
Във високо развитите страни професионалната наемна армия ще започне война само при пълно технологично превъзходство над противника, което ще позволи почти да не понася загуби. САЩ обаче не могат да воюват така против Русия. Дори обикновените сили на ВС на РФ, дори без да използват ядрено оръжие, гарантират нанасяне на американските ВС неприемливи за тях загуби, чийто праг е изключително нисък.
 
В бъдеще заплахите от страна на САЩ ще се определят на първо място именно от съотношението на технологичното равнище на ВС на САЩ и на РФ, а също така и от вътрешната стабилност в Русия.
 
Китай, разбира се, е много по-опасен от НАТО заради съвършено другото психологично състояние на армията и обществото – затова неговата устойчивост към загуби е несравнимо по-висока от американската и особено от европейската.
 
Засега ВС на РФ са способни да нанесат на НОАК неприемливи загуби дори без използване на ядрено оръжие. Какво обаче ще стане по-нататък е извънредно трудно да се каже. Техническото снабдяване на НОАК расте много бързо.
 
При това вътре в КНР бързо се развиват процеси и нарастват ония многобройни противоречия, които могат да станат предпоставка за външна експанзия на Китай в различни форми, без да се изключва военната.
 
Във връзка с това критично състояние важно ще бъде запазването от ВС на РФ на способностите дори с обикновени сили да направи цената на пряката агресия против Русия неприемливо висока и неоправдана при всякакви обстоятелства.
 
Впрочем Китай разполага (за разлика от НАТО) с едно извънредно мощно оръжие като мигрантите. Армията не може да стреля в невъоръжени хора, особено по жени и деца. Но ако са милиони, те носят не по-малка заплаха, отколкото нахлуване на редовни войски. Русия е свидетел как мигрантите от Азия и Африка унищожават Европа.
 
Необходимо е уточнението, че заплахата за Европа изобщо не е в тероризма, това са отделни изблици на насилие. Истинската заплаха е в необратимото изменение на етноконфесионалния състав на обществото и в перспектива в сриване на социалната система, а след това на икономиката като цяло.
 
Александър Храмчихин е категоричен, че още сега Кремъл трябва да си направи изводи от чуждите проблеми.
 
От страна на Пекин е възможно прякото поощряване на миграцията в Русия на няколко десетки милиона души, която ще замени или ще изпревари военното нахлуване. В тази ситуация огромна ще бъде ролята на Росгвардия (численост 300 хил. души). Необходимо е тя без всякакви сантименталности да откарва мигрантите в лагерите, след което или всички или мъжете над 12 г. да бъдат депортирани без обсъждане. Противниците на депортирането може да бъдат изпращани, също без сантименталности, на „строежи на народното стопанство”.
 
Пределната суровост в началния етап може да предотврати много големи проблеми по-нататък. Необходимо е да се разбере, държавното ръководство трябва да прояви хуманизъм към своите граждани, а не към чужденците. Нещо повече, хуманизмът към чужденците почти винаги е пределно антихуманен по отношение към своите, което го демонстрира сега Европа.
 
Това е двойно важно във връзка с разбирането, че вътрешната стабилност прави Русия практически неуязвима от външна агресия, а вътрешното дестабилизиране, обратно, става „покана” за агресия от всички страни . Запад, Юг и Изток.
 
Русия е длъжна да не допуска никакво видимо технологично изоставане във военната сфера нито от САЩ, нито от Китай. Технологиите се генерират от науката. Именно ситуацията в тази сфера и в свързаната с нея сфера на образованието сега са главна заплаха за Русия. Става дума не само за състоянието на науката като институти (а то никак не е благоприятно), но и в атмосферата в обществото, от което целенасочено се гони научният светоглед.
 
Гламур, не традиционни религии и суеверие, мракобесие на различни „шокиращи хипотези”, екстрасенси, астролози и други шарлатани с подобен светоглед в обществото са принципно несъвместими с науката, обаче те се ширят, а науката става все по-малко. Ако науката бъде разрушена, след две десетилетия Русия може да бъде завзета с „голи ръце”, дори агресия не е нужна.