Това е третият голям празник в чест на Божията майка

Третият голям празник в чест на Божията майка, Рождество на Пресвета Богородица, се отбелязва на 8 септември и е изключително важен за вярващите, особено за жените. Сред народа празникът е известен като Малка Богородица.

Жените празнуват този ден с надеждата да бъдат здрави, да раждат леко и да получат помощта на Богородица в трудни моменти или тежка работа.

На този празник традиционно се замесва голяма пита, наречена Богородичен хляб, която се разчупва и раздава на всички членове на семейството. Специално парче от хляба се оставя за добитъка, като се стрива в храната му за здраве. Друго парче се посвещава на дома, с молитва към Богородица да го пази и закриля. В някои региони парчето от хляба се съхранява до четвъртия ден на Божията майка, който е на 26 декември и е известен като празникът Събор на Пресвета Богородица.

По време на периода между Голяма и Малка Богородица (15 август – 8 септември), в някои райони жените избягват да тъкат, шият и месят, за да осигурят здраве на децата си. Това време се смята и за подходящо за размножаване на многогодишни цветя и храсти като божури, перуники и люляк. Празникът на Малка Богородица е съпроводен от традиционни общоселски събори, песни, танци и обредни курбани , най-често около църкви, манастири и места, посветени на Божията майка. За курбан обикновено се коли овен.

Интересно е, че обредите, свързани с Богородица, често носят в себе си следи от езически традиции, поради асоциацията на християнската светица с древни божества на плодородието и майките-богини. Този празник съвпада с началото на новия аграрен сезон и ритуалните практики са насочени към осигуряване на плодородие и здраве чрез жертвоприношения на зърно и животни. Народните вярвания свързват Богородица с началото на новия селскостопански цикъл, което прави този ден още по-значим в българската традиция.