От днес започват "мръсните" дни

На 14 октомври се отбелязва Петковден, празник, посветен на Св. Параскева-Петка Търновска. Светицата е родена в град Епиват, на брега на Мраморно море, от български родители и е живяла през Х-ХІ век.

Параскева се посвещава на Бога още от млада възраст. След смъртта на родителите си, разпродава имуществото си и го раздава на бедните, след което заминава за Цариград, а след това и в пустинята на Палестина, където прекарва дълго време в отшелничество. Връщайки се в Епиват, никой не я познава, и тя остава да живее като монахиня в местен манастир, където и умира.

Мощите на Св. Параскева се прочуват с чудодейни изцеления – болни оздравяват, слепи проглеждат, и хроми се изправят. През XIII век, по време на управлението на цар Иван Асен II, мощите ѝ са пренесени в Търново, където се изгражда църква в нейно име. Светицата става закрилница на царското семейство.

След падането на Търново под османска власт, мощите на Св. Параскева преминават през няколко държави, докато днес се намират в църква в град Яш, Румъния.

От Петковден до Димитровден (26.10) са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”. В много краища светицата се почита с организирането на събори и приготвянето на курбан.

Традиционно, Петковден бележи края на селскостопанската година и началото на зимните празници. Това е и времето за годежи и сватби. Празникът се свързва и със „заплождането“ на домашните животни, наричано още овча сватба или мърлене.

В народната вяра, Света Петка е закрилница на жените и техните домашни дейности като предене, тъкане и шиене. В Тракия е разпространен обичаят на жертвоприношения с черни кокошки, известен като „Кокоша черква“.

Имен ден празнуват хора с имената Параскев, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко и Петя.