Навлязохме в сезона на градушките и няма как да останем равнодушни към тази унищожителна стихия, с която все още не успяваме да се преборим.

Удивително е това, което се случва високо над нас, в облаците, и което кара небето да сипе върху нас опасни парчета лед, пише за Lifestyle.bg Росица Ташкова  - бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол.

Рядко явлението се разминава без да остави след себе си материални щети - както за човека, така и за природата.

За да се образуват ледените късове високо в небето, са необходими няколко фактора. Градушката се формира в буреносни облаци, в които има силно въздушно течение в посока нагоре, температури под точката на замръзване на водата в голяма част от облака и той да е с голяма вертикална дължина. Тези облаци трябва да съдържат и голямо количество едри водни капки и висока влажност.

Ледените парчета имат необичаен строеж, който наподобява структурата на лук - редуват се бели непрозрачни слоеве с такива от прозрачен лед. Учените са имали няколко теории относно това на какво се дължи тази структура.

В началото, бъдещата градушка представлява просто водни капки, които се придвижват нагоре в облака, носени от ветрове със скорост 180 км/ч. При навлизането в областите с ниска температура, капките се превръщат в суперохладена вода - вода с температура под нулата, но без да замръзва. За да замръзнат, тези капки се нуждаят от т.нар. кондензационно ядро (миниатюрна частица) и когато го срещнат, водата замръзва около него.

Въздушното течение пренася формиращите се топчета градушка нагоре през облака, където те преминават през области богати на суперохладени водни капчици, които се присъединяват към леденото топче под формата на прозрачен леден слой, или пък през области, богати на водна пара, която формира белите пластове на градушката.

Ледените късове нарастват до момента, в който станат твърде тежки и въздушният поток не може да ги носи повече нагоре. В този момент започват да пропадат надолу, като в това време нарастването им на големина продължава по същите механизми, както при движението нагоре.