Представете си какво е навън да е под минус 50 градуса по Целзий.

Предполагам първата ви асоциация е била Северния или Южния полюс. Но всъщност най-студеното място на земята е едно северно руско селце на име Оймякон, населението на което е 462-ма души според последното изследване пред 2010 г.

Чудно ви е как се справят жителите на това малко и студеното селце? „Руски чай, или иначе казано водка“, обяснява фотографът Амос Чапъл, пише Techinsider.io, цитиран от Economic. Той е посетил най-студения град в света с идеята да запечата ежедневието на хората там.

Като фоторепортер, той има за цел да търси, намира и визуализира необикновени и вдъхновяващи истории на хора от различни краища на планетата. За да заснеме тези кадри, фотографът е трябвало да се справи с функционалните трудности при употребата на апаратурата му, причинени от ниската температура. По собствените му думи в някои случаи фокусирането на обектива е било също толкова сериозно изпитание като това да отвориш буркан с туршия.

Най-ниската температура, измерена в Оймякон е -71.2 C, отчетена от термометрите през 1924 година. При тази, а дори и при наполовина по-малко ниска температура, ако човек излезе навън, носейки на носа си очила, те ще залепнат за лицето му, което е само един от проблемите, свързани със студеното време.

Напускайки домовете си, жителите на селото се сблъскват с много по-сериозни предизвикателства от временното късогледство и далекогледство. Замръзването на земята в дълбочина пречи на нормалното функциониране на канализацията в домовете на хората, поради което и повечето домакинства имат и използват тоалетни извън домовете си.

Местните жители са принудени да паркират колите си в отопляеми гаражи, а спирането за кратко с изключен двигател на улицата е равнозначно на изваждане на превозното средство от експлоатация – просто няма никакъв шанс двигателят на колата да запали отново.

Въздухоплаването в региона също е абсолютно невъзможно през зимата, както и отглеждането на реколта, а рискът от измръзване само след няколко минути, прекарани навън, е напълно реален.

Въпреки това в Оймякон има и летни дни. През лятото средните температурни стойности са между 15 и 20 градуса над нулата, като понякога достигат дори 34 градуса по Целзий.

 Селцето се намира на два дни път с кола от Якутск – столицата на Якутия, която пък държи рекорда за град, при това главен административен център, с най-ниски температури измежду всички останали под слънцето.

Буквално името Оймякон означава "незамръзнала вода", което звучи парадоксално в контекста на климата, характерен за това място. Изборът му обаче не е случаен, нито има ироничен смисъл – той е свързан с факта, че в близост до Оймякон се намира термален извор и някога това място е било спирка за еленовъдите, които са поили животните с водата, извираща от него.