Наша работа като възрастни е да осигурим дружелюбна и здравословна среда

Не, не се нахвърляте веднага отгоре му. Това не е полезно нито за ситуацията, нито за детето ви. Важно е да си напомняте, че вие и само вие сте примерът за своето дете – чрез вас то изучава света, опознава доброто и злото, създава си представи и критерии за правилно и грешно.

Въпреки това може да е много неприятно, ако непознат не просто направи на детето ви забележка (което е в реда на нещата, не откачайте в този случай!), ами му се скара остро до степен, в която да се почувства засрамено и обидено, пише Обекти.

1. Нека стане ясно, че сте наблизо.

Ако се появите, разговорът ще се промени. Детето ви ще се почувства в безопасност и ще се успокои. Непознатият ще промени тона си. По този начин си дава сметка, че не е единственият авторитет, а вече си има работа с някого на своето ниво.

2. Разберете какво се е случило, преди да действате.

Колкото и да сте ядосани, опитайте се първо да разберете какво се е случило, вместо веднага да нападате словесно другия човек. Гневът никога не е добър съветник. Представете си, че човекът има право и детето наистина има вина. Това не значи, разбира се, да го подлагате на публично линчуване, но не бързайте да реагирате, преди да сте разбрали какво точно се е случило.

3. Нека детето ви се чувства, че е разбрано.

Цялата ситуация може да е причина детето ви да се чувства не само неразбрано, но и неориентирано и уплашено. Не подценявайте чувствата му. Покажете му, че го разбирате. Опитайте се да удържите желанието си за порицание и първо го изслушайте. Ако детето ви се чувства разбрано, има много по-голям шанс да чуе какво имате да казвате и да се съобрази с това следващия път.

4. Бъдете директни с другия човек.

Не бъркайте директността с грубостта. Обяснете спокойно, но уверено, че възпитанието на детето ви е само ваша работа и бихте желали да не се намесва друг човек. Също така можете да опитате метода да го попитате как би се почувствал, ако вие се опитате да превъзпитавате неговото дете.

5. Послужете си с чувство за хумор.

Хуморът е винаги отличен помощник във всяка ситуация, защото понижава нивата на стрес. Едното му предимство е, че ще накара човека срещу вас да ви почувства по-близки. Второто е, че ще разчупи ледовете и ще даде възможност да участниците и в най-тежката ситуация да я погледнат отстрани и с други очи.

6. Поставете граници.

Ако въпросният възрастен има контакт с детето ви (негов учител е или роднина) и често си позволява да го възпитава, е много важно да поставите ясни граници. Разбира се, това не означава да позволите на детето да си прави каквото иска, но нека детето ви чувства свой закрилник, а у дома ще поговорите на спокойствие.

7. Говорете с детето си.

Когато се справите със ситуацията ,е важно да поговорите с детето си и да му обясните спокойно всичко. Начинът, по който му обясните грешките му, е от изключително значение, защото по този начин изграждате у него ценностна система. Успокойте и утешете детето си, но не му съчувствайте. Това би могло да му подаде съвсем грешно съобщение – например че няма никаква вина. Опитайте се да му представите нещата от различна гледна точка.

Кога е допустимо възрастен да се скара на детето ви?

Като родител, ваш дълг е да научите децата си да уважават възрастните и авторитетите според социалните и етичните норми на поведение. Децата трябва да разпознават себе си като част от това общество и да знаят, че има правила, които трябва да се спазват. Трябва да си дават сметка, че участват в отделни малки обществени групи (ученически клас, отбор и друго) и всеки има своето място в тях. Ако детето ви например не се държи добре в час, трябва да знае, че учителят има право да му назначи някакво наказание.

Всичко това разумният и интелигентен родител го разбира.
Все пак е важно обаче да се отбележи, че отношението към децата с гняв е недопустимо. Обидите и крясъците са неприемлив вариант.
Наша работа като възрастни е да осигурим дружелюбна и здравословна среда, в която да растат децата ни.