Публикуваме коментар на Елена Гунчева относно опростачването на нацията ни:

"Вчера, докато чаках да започне любимият ми филм, попаднах на някакво реалити, някаква ферма или нещо подобно, ще ми простите, но съм силно алергична към подобни и дори имената им не знам. Признавам, че десет минути гледах, без да имам сили дори да изключа звука. Не че не знам за какво става дума, но подобно първобитно ниво на забавление ми дойде в повече.

За мен подобни предавания не само трябва да бъдат напълно забранени, но и продуценти и сценаристи трябва да бъдат подведени под наказателна отговорност за диво опростачване на зрителите и нанасяне на тежки повреди върху народа български. Дори умен човек, гледайки подобни зрелища, ще опростее, защото мозъчните му клетки ще измрат в мъчителна агония, а речникът му ще се сведе до тридесет думи, каквито употребяват „героите“ на простак-забавлението.

Прости хора винаги е имало и ще има. Не всеки е прокълнат с интелект. Но защо трябва умишлено да се опитваме да сведем до нивото на волвокси тези, които са бедни духом? Отговорността е наша. Както трябва да се грижим за ментално увредените, така и трябва да се грижим за простите, за да не застрашат бъдещето на всички.

И се сещам завчера в магазина /български голям супермаркет/, едно семейство, смело решено в анцунГИ „Адидас“, а отрочето на около 16 години с лъскав розов анцуг и дъвчещо дъвка, с явни корекции на устните и бюста. Та селинджърите търсеха трева за зайците си и бяха превзели целият щанд, разположени стратегически така по дължината му, че никой да не може дори да погледне. В час пик.

Много хора просто поглеждаха ги и отминаваха. Аз, понеже съм проклета, изчаках десет минути, наблюдавайки като омагьосана действията на селинджърите, които обсъждаха всяка торба с трева с мъчителни подробности. Накрая помолих учтиво да се преместят, за да мога и аз да видя щанда. Барбито ме изгледа под изкуствените си мигли и на тежък диалект попита дали магазинът е мой. Твърдо се разграничих, като същевременно изразих съмнение, че е и неин.

Тя била клиент на магазина и имала право да си стои където и колкото си поиска. Трябвало кротко да изчакам да приключат, закопавайки ме с последното: „Ай, ма, ти за ква се мислиш, шъ си стоя колкот си искам, тоя магазин да ней твой!“.

Е, тук вече сбърка момето, защото й дръпнах една реч за важността на възпитанието и недопустимостта на пренасянето на селянджърското поведение по такива места, като завърших със съвета, че освен на стадиона и на къра, възпитаните хора не се веят по анцуНЗИ по света. Оцъкленият й стресиран поглед още ме топли. Но за съжаление това е нивото на много хора.

Затова и такива хора не могат да вземат адекватни решения нито за себе си, нито за обществото. ТЕ СА ОБЩЕСТВЕНИ ИНВАЛИДИ! И осакатяват всичко около себе си.

Трябва да им помогнем, като поне намалим нивото на всеобщата простотия, бълваща от медиите и политиката. Не се издържа!"