Важно е да се знае, че този празник е мъжки празник, така че са строго разграничени дейностите на мъжа и на жената. Жената остава в дома

Трифон Зарезан е един от многото празници в традиционния календар, които показват симбиозата между предания от различни исторически епохи и църковните вярвания, пише gotvach.bg

В църковният календар Свети Трифон е мъченик, умрял за църковната вяра през III век., а във народните представи Трифон Зарезан е един малко по-различен образ.

Съществува легенда която разказва, че когато Света Богородица с Младенеца на ръце вървяла по пътя, срещнала Трифон, който и се подиграл, че носи на ръце незаконно дете. Тогава Света Богородица отишла при съпругата на Трифон и ѝ казала да вземе една кърпа и да тича към лозето, защото Трифон си е отрязал носа.

Притеснила се жената, хукнала, намерила съпруга си и му разказала какво е станало с Божията майка. Той се засмял и казал: Сега ще ти покажа как трябва да се зарязва лозето. Замахнал със своя косер и наистина си отрязал носа.

Това е ярък пример на смесване на християнските вярвания и народните. Така че Трифон живее своя живот в различните свои образи сред българското население.

Важно е да се знае, че този празник е мъжки празник, така че са строго разграничени дейностите на мъжа и на жената. Жената остава в дома. Тя е тази, която пази и съхранява дома. Заради това тя меси обредните хлябове, подготвя трапезата.

Вари се или се пече кокошка с булгур или ориз. Това не е случайно. Това са зърната, които набъбват, и е пожеланието така да набъбва всичко и да има берекет през цялата година.

Домакинята не си мие ръцете, след като омеси хлябовете, тестото остава по ръцете, за да набухне отново с пожелания за добруване, берекет и имане през цялата година. Тя пълни бъклицата с вино и приготвя всичката тази храна за трапезата, слага я в нова торба и изпраща своя съпруг максимум до края на селото. Оттам нататък е дивото пространство, което е пространството на мъжа.

Отиват лозарите на лозето и зарязват. Отрязват три китука с по три пръчки, полива се със светена вода и с пепел от бъдника, който е от Бъдни Вечер събран и запазен. На места се полива и с вино, а от отрязаните пръчки се прави венец, който стопанинът на лозята слага на калпака си. След това се реди една голяма обща трапеза, на която се казва, че никой не трябва да се прибере трезвен вкъщи, защото това няма да е добра поличба за дома, за семейството, лозите и нивята.

Народът е казал: След зарязването идва нарязването!

Празникът има и локални особености. На Трифон Зарезан във Северна България се избира Цар на лозята, който е изключително почитан човек или мъж, който е направил най-доброто вино, както и най-заможният в селото. Другите хора го носят на ръце или в колесница, искат му съвети през цялата година. По пътя той благославя.

Това шествие обикаля всички къщи, като домакините поливат ръцете на царя с вино, за да има богата реколта.

Някои смятат, че какъвто човек срещнеш пръв на улицата, такъв ще е и късметът ти през годината.

И днес в много села из страната са запазени и продължават да се почитат тези обичаи. Трифоновден е важен празник от нашия календар и показва, че по нашите земи все още е жив духът на Дионисий – богът на плодородието, веселието и виното.