Кой в Германия има право да получава помощи за безработни, от какво зависи техният размер и колко дълго се изплащат?

Ето отговорите на най-важните въпроси, дадени от "Дойче веле":

През последните години безработицата в Германия постоянно намаляваше. В края на 2019 година само 4,8% от трудопсобните хора нямаха работа - около 2,2 милиона души. Тази тенденция се дължеше на два фактора: икономическия подем в страната и острия недостиг на кадри.

Тази година обаче пандемията от коронавируса тласна много държави по света в дълбока рецесия. Тя се усеща и в Германия, макар че тук безработицата все още не расте неудържимо.

Само за сравнение: в средата на първото десетилетие на сегашния век безработицата във Федералната република понякога достигаше до 11-13%, а засегнати от нея бяха до 5 милиона души. През юни тази година без работа бяха малко под 3 милиона германци.

За тези хора се грижи Федералната служба по труда (ФСТ), която изплаща помощите за безработни и им помага в търсенето на работни места. Нейният бюджет се формира благодарение на застраховката срещу безработица, която задължително сключват всички трудещи се - с изключение на онези, които получават под 450 евро месечно или изпълняват еднократни поръчки.

В момента за тази застраховка се отчисляват по 2,4% от брутната заплата на всеки работник, а работодателят автоматично превежда парите на Службата по труда.

Тоест, помощите за безработни се плащат не "от държавата", а от фонда, който се трупа благодарение на вноските. Така че първото условие, за да имаш право на такива помощи, е поне за кратко време да си внасял пари в този общ фонд.

Според закона, право на помощи за безработни има всеки, който през последните 30 месеца поне 12 месеца е внасял застраховка безработица, без значение дали е работил на едно или на различни места.

Има, разбира се, и редица изключения, когато става дума, примерно, за отглеждане на дете до 3-годишна възраст, за доброволна служба в армията или за болест.

За изплащането на помощи при безработица гражданството не играе никаква роля. На такива помощи има право всеки, който работи в Германия - стига да е изпълнил горните условия. А срокът, в който Службата по труда изплаща помощите за безработни, зависи от продължителността на времето , през което са изплащани съответните вноски. И от възрастта на работника.

Безработен, който е под 50-годишна възраст, получава помощи цяла година - при условие, че последните пет години поне 24 месеца е правил своите вноски във фонда. Ако това условие не е изпълнено, помощи ще му се изплащат само 6 месеца.

За хората над 50-годишна възраст обаче изплащането на помощи се увеличава стъпаловидно до 24 месеца. Тези две години помощи за безработица се полагат на хора над 58-годишна възраст, които са правили вноски в продължение на поне 48 месеца.

Какъв е размерът на помощите за безработни? Това зависи от семейното положение на безработния: дали има деца и какъв е статутът на партньора или партньорката, с когото живее в официален или неофициален брак.

Бездетните безработни получават 60% от последното си трудово възнаграждение, докато при наличието на поне едно дете процентът се вдига до 67. При това положение, ако приемем 2000 евро месечно за едно средно трудово възнаграждение, безработният ще получава помощи в размер на 1200-1340 евро.

Какво се случва обаче, когато изтече срокът за изплащане на помощи, а безработният все още не си е намерил нов работодател? Тогава безработният пак не остава съвсем без закрила, но получава подкрепа вече не от Службата по труда, а от държавните социални фондове.

Тази помощ официално се нарича "Помощ за безработни II", но неофициално всички я знаят като "Харц IV", по името на нейния "идеолог" Петер Харц. Структурата на "Харц IV" е сложна, но съвсем накратко може да се каже, че размерът на тази помощ се базира върху официалния жизнен минимум в страната, който в момента възлиза на 432 евро месечно.

При това положение се отчитат и реалните потребности на безработния, като в определени случаи има добавки - примерно за наем на жилище. За да се изчислят тези реални потребности, безработният трябва да представи пълен отчет за имущественото си състояние.

При положение, че има спестявания или други финансови ресурси, социалните служби са в правото си да орежат част от плащанията, докато тези ресурси не бъдат изразходвани.