Знаете ли коя е голямата мечта на много български пенсионерки днес?

Да посрещнат децата и внуците за празниците? А може би сами да им погостуват? Уви, нито едното, нито другото. Вместо това от мизерните си пенсийки те кътат пари за пътуване. С автобус или влак, за по-евтино разбира се, до някой град в Европа, а може и по-далеч. Там, където се търсят гледачки на възрастни и болни, бавачки, готвачки, слугини, чистачки. Казано иначе, помощнички за тежка къщна работа.

С припечеленото те могат да нахранят възрастния или болен съпруг в родината, да помогнат на деца и внуци, да облекчат малко семейната мизерия. Слугинският гурбет е вече толкова разпространен, че в много малки градове и села няма кой една домашна баница да завърти по празниците.

Слугуват, за да не мизерстват. Искат да помогнат – и затова жертват себе си.

Немотията и кризата са принудили тези отрудени женици, които родината е „възнаградила” с унизително ниски пенсии за цял живот работа, да продължават да се трудят въпреки натрупаната умора на годините, въпреки болежките, в чужда среда и сред непознати хора. И с постоянния страх дали ще доживеят да се върнат в къщи.

В слугинския гурбет участват всъщност не само пенсионерки, а българки на всякаква възраст. Най-често без да знаят чужд език и дори къде точно отиват, те оставят зад себе си съпруг, деца и близки, защото не искат да ги гледат как ровят в кофите за боклук. Искат да помогнат да се сложи нещо на масата, да се платят сметките, децата и внуците да имат топла дрешка.

От Гърция, Испания, Германия, Италия и Великобритания – страните, в които българите най-много търсят работа, за деветте месеца на тази година гурбетчиите са изпратили в родината си почти 600 милиона евро. А това е сума, която чувствително надвишава преките годишни чуждестранни инвестиции в сиромашката европейска държавица.

Според Института за пазарна икономика, българските гурбетчии са съществена част не само от икономиката на родината си, но и от икономиките на държавите, в които работят. Богатите страни също печелят от тези работници, тъй като най-често те запълват свободните непривлекателни празнини в трудовия пазар, към които местните граждани обикновено не проявяват интерес.

Великденското преселение на гурбетчиите

Скоро започва голямото Великденско преселение на гурбетчиите. Летища, магистрали, автогари ще загъмжат от онези, които цяла година са мечтали да се приберат у дома и да посрещнат със своите близки и роднини празника. Край трапезата, където по традиция мама би трябвало да е сложила дъхавата питка и любимите гозби. Би трябвало, ако е успяла да се откъсне за кратко от гурбета. А на прислугата това рядко се разрешава. Дори за празниците.