Честно е да се разделим мирно и тихо. Що да се мъчим и ние с нея, и тя - с нас...?

Като че ли сме се наговорили да симулираме държава... Бруталната непосредственост, наречена власт, нанася погроми с епични размери върху територията, картонената опозиция се "възмущава", а всички ние надигаме силния си глас само под юргана, т.е. онлайн. Тази адска смес - управляващи, опозиция и електорат - е доста рисковано вече да се коментира в цялост. Някаква стойност, макар и трагикомична, могат да имат само коментарите за съставните части. 

Всъщност така сме свикнали със сивата реалност и системната некадърност, че ги намираме за напълно естествени. Ние обичаме това - да свикваме. Дори когато всичко потъва, ние обичаме да си казваме, че така стоят нещата, така е писано, нормален е този нескончаем абсурд... и затова одобрително гледаме оркестъра на потъващия кораб, пише Петьо Цеков във вестник Сега.

Нормално е някой да открадне. Нормално е избрани от Бог фирми да претупат работата, нормално е да дадеш рушвет, за да тръгнат нещата. Катаджията взел 20 лв. - голяма работа. В болницата искат пари, пък ти си здравноосигурен - ами така се прави. Лъжеш в документ, за да приемат детето ти в яслата - а как иначе? 

Демокрацията нищо не ни отне.

Това, което изчезна, просто бе откраднато.

ТКЗС-тата бяха разграбени със скоростта на ликвидаторите. Предприятия се превърнаха в скрап, преди да ръждясат, а пенсионните фондове просто бяха занулени. Това не го направи демокрацията, конкретни хора го направиха. Тя, горката демокрация, трудно може да бъде обвинявана, тъй като в някои обществени сфери и части на страната въобще не дойде. Някъде направо от комунизъм се върнаха към феодализма.

Демокрацията обаче занити абсурда и ние й обявихме джихад. За властта демокрацията не е нищо друго освен това, което ни казват от Брюксел. За извънпарламентарната опозиция резултатите от изборите нямат абсолютно никакво значение. Всички заедно смятат, че пряката демокрацията е зло, а дистанционното гласуване е въплъщение на злото на земята. А ако тези неща са поддържани от Слави Трифонов, значи са двойно препечено зло с тънък синджир отгоре. Ето - точно в този момент някой казва, че пряката демокрация наистина е зло, сигурен съм...

Не, не казвам, че през всичките тези години никой нищо не направи. Когато всичко, което имаше за крадене, бе откраднато, трябваше да се регулират източниците на приходите, щото все нещо трябва да се преразпределя, нали? Така за кратко имаше шанс да заприличаме на нормална държава. Е да, ама не... Добрата новина е за симулаторите - много добре им се получиха нещата. 

За да имаме държава, не са достатъчни само герб (това не е име на партия), знаме, печат, граница и плебс, който да плаща сметките. Трябва да има хора. Трябва да има още здравеопазване, образование, бизнес, доходи и съдебна система, която да регулира отношенията ни. Нито една политика в тези сфери не бе доведена до успешен край. Тези теми не са приоритетни нито за власт, нито за опозиция. Всички останали просто сме свикнали - така стоят нещата, така е писано, нормално е...

Вижте дебатите, които тресат страната - за пътищата, за езерото, за плажа... За хорото, за Тръмп, за Путин...  Ние се държим така, все едно отдавна сме си надвили на масрафа и сега само оправяме някакви детайли от картината. А всъщност се издънихме във всички жизненоважни за държавността сфери и сега ни е чоглаво да говорим за това. Тенденцията е не да оправяме нещата, а да ги довършваме - изчезват болниците, училищата, фирмите, съдилищата... И доходите изчезват, ясно. Т.е. - случва се обратното на държавата. Случва се нещо като раздържавяване. Народ почти не остана. Това, което не го взе отрицателният прираст, го свърши миграцията. Казват, че повечето от нас вече са се изнесли в чужбина - да са живи и здрави, дано успеят. Демографската перспектива тук не е добра - до 2050 г. се очаква да намалеем с почти 22%. Отговорникът за демографската политика ходи да мери шума по морето, а противниците му са още по-зле - тъй като той не ги кефи, те са свалили тотално въпроса за демографията от списъка с важните обществени проблеми.

Нивото на здравеопазване у нас е "майка плаче", това е известно на всеки, който може да чете и гледа. Първо изчезнаха медицинските пунктове в малките населени места, после в средните, сега борбата е да се затворят болниците в областните центрове като Монтана и Ловеч. Медицинските сестри отдавна намериха път към Германия, после се изнесоха и докторите. Имаме здравноосигурителна система, която не работи като такава - в смисъл нито е здравна, нито е осигурителна, а си е чиста проба данък. 

Образованието все още се държи над повърхността. Държи се в няколко училища в големите градове. Те все още минават за "елитни" - и поради тази причина са обсадени от тълпи амбициозни родители. А само през последната седмица закриха 245 паралелки - долу-горе толкова класа имало в 9 гимназии. 

За бизнеса да не говорим - бизнесът толкова харесва битието си, че даже не забеляза спирането на Търговския регистър. 

Щом имаме кризи в здравеопазване, образование, бизнес, какво по-нормално е да имаме и кризи в съдебната система? Закрили прокуратурата в Чепеларе...?! Ами, нормално - щом като хората намаляха, няма детски градини, няма училище, няма лекари. Защо да има прокурори и съд? Тия неща са нормални. В Чепеларе няма много хора, те не се съдят, не се жалват достатъчно - ами защо им е да имат двама прокурори... - да ходят до Смолян. Няма да има прокуратури още в Белоградчик, Кула, Дряново, Трявна, Тервел, Ардино, Брезник, Трън, Мадан и Тополовград... Нормални неща. Така или иначе всичко е тръгнало към закриване... 

Държавата отстъпва територии. Тази констатация би трябвало да е радостна в нормална ситуация, но тук не е така - тук държавата хем съществува, хем бяга... Не й се занимава с работата, която би трябвало да върши. И вижте какво става в тези случаи - като са кофти пътищата - хвърляме захар по асфалта, като няма болница - раждаме отново на полето, като няма съд - естествено, викнем мешерето или се обаждаме отново на Митьо. 

Овластената политическа некадърност тук върви след събитията, тя е консуматор и констататор, тя не е изпълнител. Тук няма мисъл от типа: Как да направим живота на българите, примерно в провинцията, по-добър. Тук се констатира: Там населението намаля значително, цената за поддържането на училище, болница, прокуратура и т.н. стана висока, ерго - да ги закрием. Всякаква проактивна политика отсъства, има движение по инерция след събитията. Тук се лети след събитията - като начинаещ скиор по ледена писта. 

Има само един момент, когато държавата изплува от мрака в цялата си прелест. При трагедии като катастрофата пред Своге. Тогава държавата се изправя мощно, организира работни групи, прави съвещания, а след това надува бузи и мъдро казва нещо от рода на: "Всяка сутрин броя колко са жертвите по пътищата" (Валентин Радев). Министър брояч! Свещена простота!

Затова не се учудваме. Ние знаем - напълно нормално е автобусите, които летят из страната, да са стари и калпави, важното е да са евтини. Още по-нормално е асфалтът да е на дупки, важното е да е положен преди година. Хубаво е да има мантинели, какво като са меки като вафла? Имало много катастрофи, какво толкова - нали война няма? Нали се взимат бързи и адекватни мерки - взеха се преди няколко месеца, сега пак същите ще се вземат. Ако има нова катастрофа с 15-20 жертви, споко, пак ще се вземат много спешни мерки... 

И така мина животът на още едно поколение българи. Както е тръгнало, следващото поколение ще затвори вратата на тази държава.