Превърнахме държавата в Пунта мара. Време е да я прекръстим, че поне да си го знаем официално що за държава сме 

За десетилетията на преход, промени и въртележки, не постигнахме демокрация, а една истинска плутокрация. Всичко у нас е бутафория, всеки един бранш или сектор, гази в калните води на псевдо икономиката ни.

Уж всичко ни е наред /особено за пред чужденците/, но само ние разбираме в каква кукловодна схема се намира цялото ни общество. Задкулисието роди ужасяващото чудовище на псевдо-държава, псевдо общество, псевдо българи.

Да започнем от най-болната ни тема – здравеопазването.

От години отлагани проблеми избуяха насред пандемията и всички разбрахме, че здравеопазването не просто е в колапс, а се крепи на няколко достойни лекари и здравен персонал. Останалото е Пунта мара. Уж вземаме мерки против ковид, ама никой не ги спазва. Уж не работят заведенията, обаче тайните партита са ежедневни. Уж имаме здравна система, ама хората си умират по стъпалата на болницата. Уж здравеопазването е безплатно, ама се оказва, че си плащаме яко. Както и яко мрем. Здравните мениджъри раздават европейските бонуси не на заслужилите в здравната система, а на приближените си. Схемите с лекарствата да не ги споменаваме, че там далаверата е страшна. Отново. Поредната схема за източване на изтънелия български джоб.

Лекари и сестри емигрират, обществото ни става все по-болно, проблемите се превръщат в адски лавини, които скоро ще завлекат целия сектор в небитието. А иначе през „розовите очила“ на премиера-слънце ние сме се справили най-добре с пандемията и те я управлявали чудесно. Пунта мара отвсякъде!

Другата болна тема – икономиката ни.

Буксува не, ами направо е затънала до шия в блатото на некомпетентността. Калинките от върховете – министерства и държава – допринесоха за тотално сриване на редица важни сектори. Рухнаха туризма, ресторантьорството, услугите и какво ли още не. Стотици български фирми фалираха благодарение на некадърността на управляващите ни бездарници и липсата на покупателна възможност на българина. Защото нека си го кажем направо – ние сме на дъното на Европа по доходи и сме най-бедните работещи. Крепостни роби на държавата, която е превзета от мафията и задкулисието. И ще ви дам съвсем конкретен пример за корупцията, прояждаща и най-малките наченки на инициативност у нас.

Приятел ми разказва как е искал да разшири производството си. Обаче когато подал документи до съответните институции, му се обадил шефът на "ГРОБ" в града и му казал, че ако иска да получи разрешителното, трябва да „дари“ еди колко си на партията. Красноречиво нали?! Уж имаме икономика, уж инвеститори идвали, големи производства… ама пак е Пунта мара. За пред чужденците.

Много ме боли и за тоталната съсипия в образователната система.

Дистанционното обучение е всичко друго, но не и обучение. Пунта мара е. Учителите едва работят с техниката, опитват се нещо да преподават. Хлапетата естествено са на „ти“ с компютрите и редовно „прецакват“ системата. Уж са онлайн, ама всъщност играят игрички или спят. Правят се, че участват в пунта-маренето, наречено дистанционно обучение. Омързеливиха се децата, научиха се да се „скатават“, да „клинчат“ и ако това продължава още дълго, след години ще ни управляват още по-големи некадърниците от днешните калинки. Жалкото е, че малчуганите ни са умни и можещи, но заради безхаберието ни, те ще бъдат неконкурентни на пазара на труда. Другите нации отдавна са разбрали, че умните хора са движещия мотор на държавата. Ако искаме тя да върви напред и да бъде модерна и европейска държава, трябва да поощряваме даровитите деца, а не ги превръщаме в част от общия фон с неглижиране.

Проблемът е, че в България умните хора са смачкани, натикани в ъгъла. Овладяната държава няма нужда от можещи, а послушни души. Колко професионалисти и можещи българи познавате на ръководни длъжности или в Министерски съвет?!

Политиката в България….

Рибата се вмирисвала откъм главата. Прави са били българите едно време. Политиците ни са всичко друго, не и загрижени за родината и българите. Алчността им е безгранична, продават всичко, което може да се продаде – от собствените си души, до минералните извори на България. Те са посредствени, неморални и празни отвътре опаковки. Приличат на хора, но не са. Те са бездънни касички на сребролюбието. Ценностната им система не просто е деформирана, тя просто липсва.

Погледнете какви хора управляват нас и бъдещето на децата и внуците ни!

Срам ме хваща, казвам ви – премиер с кюлчета в шкафчетата – това си е достойно за холивудски филм, само дето този кошмар е действителен за нас. За да се окопаят мафиотите на власт, те разделиха българския народ на две – администрация и останалите. Хората, работещи в административната сфера, са зависими и подчинени на статуквото. А ние останалите сме отчаяни и обезверени. Толкова сме „обръгнали“ на нещастието в ежедневието, че нищо не може да ни изтръгне от него. Нито смъртта на едно невинно дете, имало злополучния късмет да стъпи на шахта. Нито ежедневните скандали в политическото пространство за корупционните схеми. Нито опростачването на нацията от чалга, плеймейтки, футболисти, представяни ни за пример в обществото.

Много е лесно да се управлява аморфна маса, скъпи българи. Хора, затънали в дългове, забили поглед в празния портфейл, хора изтощени от отчаянието на безнадеждността. Но е време това да се промени.

Не вярвайте на лъжите, че не можем да направим нищо. Напротив! Можем!

Ако гласуваме масово срещу мутрите, които ни държат "стабилно" в дъното на казана. Масовото гласуване може да стопи манипулирания и корпоративния вот на разплутата администрация. Милиони обезверени българи срещу хрантутниците на статуквото. Само ние можем да го направим, защото няма да дойде Месия.

Дайте да разчитаме на себе си най-после!