Една от най-тъжните метаморфози в българската политика е превръщането на Бойко Борисов в Пламен Орешарски

Този процес започна още през 2014 г., ескалира през 2015-а, а през последната седмица го виждаме в завършен вид, пише Даниел Смилов в коментар за Дойче Веле .

 Вече всички първични политически белези между бившия премиер Пламен Орешарски и настоящия Бойко Борисов съвпадат:

- ясна свързаност с ДПС: движението осигурява медиен и прокурорски чадър на Борисов, а правителството дава на Доган и приближения му кръг надзаконов статус, студени резерви и топли държавни поръчки;

- пълна реторическа симбиоза на ГЕРБ с бизнес– и медийната империя на ДПС и сие;

- подкрепа от ГЕРБ за наказателния инструмент на тази група, който доби форма не на шеф на ДАНС, а на цял главен прокурор;

- изкривяване на правото в полза на определени (същите) бизнес и медийни интереси по модела “Росенец”;

- заклеймяване от ГЕРБ и Борисов на протестите срещу симбиозата между власт и политика и твърдения, че протестиращите са платени от Васил Божков и докарани с камили от Дубай;

- организиране на контрапротести с автобуси;

- прокарване (в суматохата) на, като цяло, руски интереси – АЕЦ “Белене” и българо-турския поток – с основна цел материална изгода за определени лобита.

Има и разлики между 2013 г. и сега. Тома Биков стана Мая Манолова, а Мая Манолова зае мястото на Тома Биков. Волен Сидеров пък мъдро взе каквото му се полага и остави Каракачанов и Симеонов да си крият златните пръсти под пластмасовата маса. ТV7 стана НОВА, но качеството се запази същото.

Някои не успяха съвсем да се трансформират. Томислав Дончев, например, изглежда като човек, който не знае съвсем ясно къде се намира и физиономията му добива все по-озадачен вид – явно му е трудно да се превъплъти в Сергей Станишев. Бойко Борисов, обаче, очаквано се оказа със сериозен театрален талант. Записвайки се дистанционно в школата по актьорско майсторство на Камен Донев, Борисов направи прекрасна имперсонализация на Орешарски. Е, получи се един доста по-бъбрив и драматично-кахърен Орешарски, но това са допустими различия в интерпретациите – въпрос на естетическо решение.  

Метаморфозите застигнаха и други хора. Андрей Райчев, например, изведнъж заговори като протестър за нуждата от предсрочни избори. А всички вкупом започнаха да хвалят Христо Иванов и Демократична България, които само преди седмици или критикуваха или просто пренебрегваха.

И тук идва интересен въпрос. Защо даже и отявлени говорители на ГЕРБ не можаха да не дадат кредит за това, което ДБ и Христо Иванов направиха? Та тази формация винаги е говорила нещата, които и сега говори. Какво толкова се промени през последните дни? Може ли една гумена лодка да предизвика коренно различни оценки за един политически актьор?

Отговорите на тези въпроси са в две посоки. Първо, твърденията зад които ДБ и Христо Иванов стоят, не само се оказаха верни, но и хората видяха състоянието на нещата в пряк ефир. “Росенец” даде ярка илюстрация за беззаконието, а действията на Иван Гешев просто потвърдиха очакванията за неговия мандат, които ДБ имаше още преди избирането му: предубеденост и мерене с различен аршин все в полза на определени кръгове.

Но истината не е достатъчна за спечелване на общественото доверие. Това, което реално отличи Христо Иванов и Демократична България в подвижните пясъци на сегашната ситуация е, че те останаха единствената партийна формация, която не е минала през някаква метаморфоза. И в този смисъл те си останаха автентични. А всички останали са с изцяло или частично сменени физиономии.

Талантливият мистър Борисов лесно стана Орешарски, но от Корнелия Нинова далеч по-трудно става протестър: вари я, печи я, все го докарва повече на комсомолски апаратчик. Но да не прибързваме - опитите и там продължават. При Мая Манолова трансформацията стана елегантно, но пък остана съмнението, че от предишния Тома Биков тя отново ще се превърне в предишната Мая Манолова в някоя полунощ. За Тома Биков няма и съмнения.

На този силно флуиден фон на политически идентичности Демократична България е ясна, непроменлива алтернатива: проевропейска, демократична формация, за която са важни зелените политики и отстраняването на мафията от властта. Такава тя е сега, такава си беше от създаването, такива са си били Христо Иванов, Атанас Атанасов, Радан Кънев и зелените. Заради тази устойчивост по време на всеобща флуидност ДБ има голям шанс да се позиционира добре и да разшири подкрепата си на следващите парламентарни избори.

ГЕРБ искат да внушат на обществото, че президентът Румен Радев ще е големият печеливш на парламентарния вот. Но елементарни сметки показват, че това не е вярно. Радев просто няма да се явява на парламентарните избори. А едва ли той чистосърдечно ще подкрепи БСП, която в момента е в насипно състояние: неговото обществено одобрение няма как да се прелее към столетницата. Причините за това са много, но две са най-важни. Доста хора застанаха зад Радев, без да одобряват политиката му, а просто в защита на конституцията: подкрепата му в момента не е подкрепа за “Грипен” или за ходенето по паради в Москва. Второ, в левицата се оформи силно про-ГЕРБ крило, което размива още повече нейната опозиционност. А и самата Нинова трудно застава срещу ДПС и Гешев, които са съществена част на настоящия управленски модел. В този смисъл Радев няма какво толкова да налее в левицата, нито пък има подходящ съд, в който да го налее.

Винаги има алтернатива

Още по-абсурдно е Радев да застане зад Мая Манолова или Слави Трифонов. По същата логика би могъл да подкрепи и Цветан Цветанов (друга драматична метаморфоза в пейзажа). Така че на следващите парламентарни избори Демократична България ще бъде силната критика и алтернатива на ГЕРБ в център-дясното пространство. По въпроси за икономиката и отношенията с Русия, тя ще е по-надясно от ГЕРБ. По проблемите на зелените политики и малцинствата – може да се окаже по- в центъра от ГЕРБ: акцията в “Росенец” беше и перфектна демонстрация на междуетническото уважение и толерантността, зад които ДБ стои. А по отношение на Иван Гешев и съмнителните свързаности и активности на сегашната власт, ДБ и ГЕРБ просто са в различна лига.   

Извод: политическата автентичност и последователност са важни ценности, а в демокрацията винаги има смислени алтернативи.