Представете си, че сте човек, който основно се информира от зависимите от властта медии в България, просто защото те са повечето. Особено тези, чийто собственик е монополистът с една бивша “Lafka,” чиято корпулентна физиономия отдавна е заместила лъва в българския герб.

Представете си, че сте от тези хора, които случайно и между другото чуват за мега скандала „Яневагейт“ през 2015 г. и продължават да слушат за него месеци наред и искат да се ориентират по-добре сред медийната и правителствена какафония по негов адрес. Искате да намерите безпристрастен източник. И какво правите? Правите това, което често хората правят — отиват да търсят информация в Уикипедия, нали? Защото смятате, че това е независима и свободна платформа за разпространение на факти и знание, лишени от политически пристрастия и влияния. Да, ама НЕ! Не и в България. Защото в България има едни хора, с ранг „администратори“ и „редактори“ в Уикипедия, които ще се постараят вие да не прочетете нищо за „Яневагейт.“, пише Татяна Кристи за Биволъ.

От декември 2016 страницата „Яневагейт“ е изтрита от Уикипедия-България, след редакторски консенсус и гласуване. Изтрита е по специални правила — така че няма как да се създаде отново, защото пак ще бъде ликвидирана, защото е била изтрита веднъж. И това стана след като в началото на същата година скандалът с разкритията от „Яневагейт“ стигна до Европейската комисия, която поиска от българските власти независимо разследване за твърденията изнесени от висшите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова. Искането на Еврокомисията е записано черно на бяло в доклада за напредък в областта на правовия ред и правосъдието, публикуван на 27 януари 2016 г. на стр. 5 от българския текст.

Какво всъщност се случи и кой стои зад това? През 2016 г., потребителят и автор в Уикипедия-БГ — Атанас Бюлбюлев — решава да напише статия за скандала „Яневагейт“ в Уикипедия, защото смята, че това е значима тема за обществото. Че е значима можем да се уверим и сега, 5 години след като бяха публикувани записите, в които между много други скандални твърдения се чу също, че премиерът Борисов е свързан с покупката на къща в Барселона за своя приближена. Думите на съдия Янева бяха цитирани от испанското издание El Periodico в статия, разкриваща разследване на испанската антикорупционна прокуратура и каталунската полиция за пране на пари – 5 милиона евро за луксозна къща и магазин в Барселона. Разследване, свързвано с персоната на Борисов.

Бюлбюлев, няма нищо общо с Биволъ, нито с други медии. Той просто е обикновен гражданин и един от стотиците български ентусиасти – доброволци, които създават и доброволно редактират съдържание за платформата. Бюлбюлев доста време и доста усърдно работи над статията, стараейки се тя да даде пълна и обективна картина за скандала, придържайки се към правила на платформата. Ето линк към текста на неговата статия за „Яневагейт,“ който беше свален от Уикипедия почти веднага след появата му – през декември 2016 г. след гласуване на редакторите.

Свалиха я хора от един специален кръг – водещ дълбоко към дебрите на властта и зависимостите от нея—едни познати играчи в българското кибер пространство, които се опитват да го манипулират и цензурират. И макар подобни намеси да са много по-видими в социалните мрежи, в платформа като Уикипедия – тази намеса не е така очевидна, но също толкова вредна и задушаваща свободното слово.

Скрийншот от страницата за скандала “Яневагейт” преди да бъде окончателно изтрита

Как работи Уикипедия? Това е свободна платформа – в нея всеки може да пише. Тя е глобална, посветена на свободната информация, работеща с доброволци по целия свят, включително и в България. Но не всичко може да се публикува в нея. Информацията се преглежда и одобрява от редактори и администратори — доброволци. Всеки може да стане такъв, ако е допринесъл с труда си за каузата на платформата – редактирал и писал статии за нея. Колкото по-ангажиран е човек с Уикипедия, толкова по-висока му става йерархията в административните права. Платформата е изцяло саморегулираща се. За да се стане администратор с широки права – човек трябва да кандидатства за това със заслугите си към платформата (брой статии и редакции). Одобрява се от вече съществуващите администратори, които могат от своя страна също да предлагат хора. На всеки потребител в Уикипедия е разрешено да редактира страници, качва файлове и много други. И все пак има няколко функции, които са достъпни само за администратори (синоним на английски: sysops). Това включва:

• „изтриване“ (скриване) и „възстановяване“ (показване) на страници и файлове с цялата или частичната им история на редакциите,
• блокиране (забраняване) и отблокиране (разрешаване) на редактирането на потребители от дадени IP-адреси или потребителски сметки,
• блокиране (защитаване) и отблокиране на редактирането на конкретни страници,
• променяне на текстовете на интерфейса на сайта, като надписи на бутони, съобщения и пр.

В момента в Уикипедия на български език администраторите са 27, или 3,3% от активните потребители. Списък можете да намерите на Уикипедия. Администраторите имат право да изтриват страници и файлове, които съдържат нарушения на авторски права, безсмислици, вандализми, и др. или за чието изтриване съществува мнозинство при гласуване. Последното е много показателно.

Стандартите на Уикипедия са много, но са ясни и добре аргументирани, но както при повечето правила, оставят пространство и за свободна интерпретация. Точно както и при правилата в социалните мрежи. И ако група редактори и администратори реши, че някаква статия не отговаря на стандартите на платформата, те могат да елиминират съдържание на база на личната си преценка или просто от желание тя да не се появи в Уикипедия. Администраторите не са длъжни да се обосновават.

Един от администраторите на българската Уикипедия е Вени Марковски, който бе един от най- последователни защитници за изтриването на страницата „Яневагейт.“ Той е един от ветераните в българското кибер пространство. Биографията му е изключително богата в тази област и той изглежда изключително зает човек. Основател е на НПО-то Интернетно Общество през 1995 г. – това е българският филиал на Internet Society. В него освен IT специалисти членуват и политици – от бившия премиер Сергей Станишев, до министри и депутати. Това е организация, която промотира свободния софтуер и как той помага на гражданските общества, тя участва и във формирането на глобални политики в това отношение. Марковски е бил председател на Съвета за информационни технологии, към президента Георги Първанов, член на Борда на директорите на ICANN (Интернет корпорация за присвоени имена и адреси в интернет– ICANN отговаря за регистрациите на IP-адресите  и определянето на адресни блокове на Regional Internet Registry, за поддържане на домейните от първо ниво), член на Международното интернет общество, член на Борда на директорите на СPSR (Koмпютърни професионалисти за социална отговорност), член на Групата на съветниците на OpenBusiness. Преди години Биволъ разкри на базата на изтекла кореспонденция на шпионската кантора Stratfor, че Марковски се е самопредложил като информатор, използвайки правителствен имейл адрес в посолството ни във Вашингтон. Интересното е, че в продължение на няколко години той е бил съветник на Националния координатор по киберсигурност, а националният координатор по киберсигурност работи в сътрудничество с МВР, МВнР, МО и  ДАНС) както и със сродни организации по света. Т.е. Марковски работи с държавните структури (включително и силовите) и ги съветва по въпросите на киберсигурността и българското интернет пространство. Освен това пише и книги. Та се пита в задачата: Kак толкова зает човек като него може да отдели толкова много време, за да настоява една малка страничка за „Яневагейт“ да бъде изтрита от Уикипедия? И защо?

Как работи цензурата в Уикипедия

Някой редактор решава, че определена статия е за изтриване и предлага това на обсъждане в така наречените „беседи“ на платформата. В беседата могат да се включат администратори, редактори и обикновени потребители. (често администраторите са и редактори). След края на беседата – (на която се дава срок) редакторите гласуват и множеството печели.

В случая със страницата „Яневагейт“ инциатор за изтриването е анонимен администратор и рекдактор с псевдоним Rumensz.

Той твърди, че страницата трябва да се свали, защото на статията й липсва значимост, защото е политизирана и тенденциозна политическа публикация и защото не е отразявана достатъчно от други медии (освен Биволъ), защото е внушение и манипулиране на общественото мнение. За Rumensz “липсата на позиция на прокуратурата и решение на съд, правят цялата статия просто обикновена статия в жълт вестник и нищо повече. Ченгеджийска история.“

Последното определение „ченгеджийска история“ е известна опорка на проправителстивените медии както и на хора във властта. „Две каки си говорят“ — голяма работа…  За позицията на Европейската комисия Rumensz изглежда не помни.

Авторът на статията, Бюлбюлев, се старае да я защити, казвайки: “Скандалът е достатъчно богат на събития и участие, за да притежава своя собствена статия. Смятам предложението за изтриване за неоснователно.“

Rumensz продължава – „Статията няма достоверен източник, а само медийни коментари. Гейтът има ефект единствено, защото в разговорите се визират висши държавни лица (в нечий интерес). Но самите разговори са нищо без законни показания. Вредата за Уикипедия е убийствена!“

Тогава се намесва кибер специалиста Марковски: “Темата е интересна за някои, но така написаната статия е основана предимно на върху незаконни записани телефонни разговори, които може би са допустими като единствен източник в някои „медии“ (в кавички), но не и тук.“ Марковски твърди, че записите в „Яневагейт“ са правени в нарушение със закона и затова са недопустими за отразяване.

Ако трябва да следваме логиката на Марковски и скандалът „Уотъргейт“ не е за отразяване, защото записите не са законни, но да продължим. Развихря се дебат – други потребители се намесват и казват, че прокуратурата и съдът нямат никакъв монопол на фактите и че е нонсенс да се твърди, че липсата на позиция от държавните органи превръща статията в „жълт вестник.“ Но хората, които са решили да я свалят са неуморни. Някои решават, че статията „няма енциклопедичност“ или че не е отразена достатъчно от други медии в България или че й липсва значимост. Намесва се анонимият потребител Ket: ноември 2016 (UTC)

•  За изтриване – неенциклопедично съдържание–Ket (беседа) 08:43, 22 ноември 2016 (UTC
• Коментар:Доколкото виждам, съдържанието към момента е предимно съставено от факти подкрепени с източници. Кое точно е неенциклопедичното? Tropcho (беседа) 14:58, 22 ноември 2016 (UTC)
• Това „събитие“ не се вписва в изискванията на Уикипедия:Значимост (събития)—Ket (беседа) 17:01, 22 ноември 2016 (UTC)
• Напротив. Вписва се и по дълбочина, и по продължителност на отразяването. Темата получава значително медийно внимание поне от ноември 2015 г. Tropcho (беседа) 17:59, 22 ноември 2016 (UTC)

Ето част от критериите за значимост на Уикипедия:

• Събитията вероятно са значими ако притежават трайна историческа значимост и отговарят на общите критерии за значимост или ако имат значителен по трайност ефект.
• Събитията също твърде вероятно са значими ако имат широки национални или международни последствия и са предмет на отразяване от различни източници, особено ако се подлагат на анализ впоследствие

При оценка на значимостта редакторите трябва да оценяват различни аспекти на събитието и отразяването му: въздействие, дълбочина, дълготрайност, географски обхват, разнообразие и надеждност на отразяването, както и дали отразяването е рутинно.

Т.е. критериите до голяма степен са въпрос на лична интерпретация на редакторите. Авторът на статията – Бюлбюлев—предлага да редактира текста и да се съобрази със съветите на редакторите, но въпросният Rumensz заявява: “Както и да се промени статията тя пак няма да има енциклопедична основа, а само медийна справка, тип „бивол“.”

Намесва се съратник на Марковски от Интернетното общество под псевдоним “Сале”. Той също е част от хората, работещи под патронажа на президента Първанов, свързан с „Организацията Отворени Проекти“ и конференциите OpenFest – „за свободни изкуства и софтуер.” Зад псевдонима “Сале” е името Александър Керемидарски, свързан с фирма Сале и МарияДБ България ЕООД (фирма, предлагаща поддръжка за едноименната база данни). Той пише: “Статията внушава точно обратното, а именно, че голяма част от медиите не отразяват скандала, а „Бивол“ води някакво самостоятелно разследване. Във вида, в който е статията разказва за „Бивол“ повече отколкото за скандала. Въобще прилича на някакъв нескопосан опит за реклама на този сайт.“

Изтърканите опорки на властта за скандала продължават да прозират и в коментарите на други администратори: Потребителят с псевдоним Лорд Бъмбъри (зад който стои името на Никола Калчев – активен блогър в Уикимедия (фондацията – хоуст на Уикипедия), организатор на конкурси, свързани с проекти на платформата и участник в координацията с държавни институции по съвместни проекти. Калчев също агитира за изтриване на статията „поради липса на значимост.“

Особено агресивна за изтриване е анонимната администраторка с псевдоним “Алиса Селзньова”. Тя също иска статията да бъде заличена поради „липса на значимост“: “Случка няма, гейт няма. Това за съжаление са само едни записи.“ Използва и нецензурен език по адрес на „Биволъ.“ Следващият радетел на изтриването е анонимникът с псевдоним Elkost, който казва, че е срещу политизирането на съдържанието в Уикипедия.

Много силен мегафон на медиите на властта и реториката им може да се види в мнението на потребителя – Цветан Петров (CvetanPetrov1940): “Много се спори за нещо неясно и недоказано. Твърденията на подсъдимата Янева публично са опровергани от Министър-председателя и други замесени лица в тези записи. Достоверността на събитието трябва да е потвърдена от държавните институции упълномощени да създават обвинение и да раздават правосъдие. Иначе Уикипедия се превръща в хвърчащ жълт подлистник на някои вестници и разпространител на материали на една агенция като Бивол, чиито ръководители макар и скрити във Франция, там вече са обект на провеждани съдебни процедури.“ Въпросният също така нарича сайта „Бивол“ „медийна бухалка.“

Дискусията е дълга, в нея участват и доста хора, които са стриктно против тази проява на цензура и искат статията да остане да присъства в Уикипедия. Но при гласуването – 9 човека гласуват „за“ изтриването й и 8 „против.“ Това показва, че има обективни и непристрастни редактори в платформата, които отстояват свободата на словото. Но в случая бяха недостатъчни.

Авторът на този материал се свърза с администратора Лъчезар Илиев, който следеше дебата и се опитваше да го модерира без да взима страна. Той беше помолен да съдейства да предаде следните въпроси на редакторите гласували „за изтриване.“ А именно:

Получавали ли сa молби/указания от трети лица  да елиминират  неудобно за политическото статукво съдържание в Уикипедия, в частност – статията „Яневагейт?“ Свързани ли са с политическа партия в България? Ако да, коя?  Работят ли в държавната администрация? Ако да, на каква позиция? Работят ли за някаква медия в България, ако да, за коя? Биха ли отговори на тези въпроси, заставайки с истинските си имена.

Само един редактор, гласувал за елиминирането на статията — с псевдоним „Ket“– се свърза с автора и се представи като Катя Попова, давайки на всички останали въпроси отрицателен отговор.

Администраторът Илиев, в отговор на моите въпроси започна беседа в Уикипедия със заглавие „Нови опити за разкриване самоличността на редактори.“ В нея се включиха различни хора, включително и анонимните.  Редакторът “Rumensz” – инициаторът за изтриването на страницата – не закъсня да нападне автора на това разследване с думите: “Като ти умре олигарха дето поръчва жълто-кафявите статии и секне парата – платените журналисти се поизнервят. Татяна Кристи явно залага на скандала, а както каза колега – напоследък има сили дето държат на това. И дори успяват да пробият в Уикипедия с „Бивол“ския си уклон. —Rumensz (беседа) 18:40, 23 февруари 2020 (UTC)“

Авторът на статията бе обвинен от някои в „политическа поръчка,“ “в лов на вещици“ и в това, че въпросите й са „заплашителни и неуважителни“ към радакторите на Укипедия. 

Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Татяна Кристи и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Бивол се свърза с централа на „Фондация Уикимедия“ в Сан Франциско, под чиято шапка е Уикипедия и международните й клонове, включително и българския, представяйки подробно казуса с изтриването на статията „Яневагейт“. От организацията отговориха, че ще направят свое разследване по случая. Говорителят на фондацията Шантал де Сото, заяви, че „Манипулацията на Уикипедия за персонални или политически цели е срещу същността и мисията на организацията – да бъде неутрален, надежден, свободен и безплатен източник на информация за целия свят.“