Коледа ще зарадва българските пенсионери с по-високи пенсии.

Увеличението стана факт, след като Народното събрание прие пакет от промени в параметрите на държавната пенсионна система, оказващи съществено влияние върху размерите на пенсиите както през 2021 г., така и занапред, пише Dir.bg. Какви пенсии могат да очакват пенсионерите в следващите три години?

От 25 декември минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 300 лв. на 370 лева. Увеличение ще има и при максималния размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях - той се увеличава от 1440 лв. на 1500 лева.

Предвидени са средства и за увеличение размера на социалната пенсия за старост от 148,71 лв. на 170,00 лева.

Процентът за година осигурителен стаж пък се увеличава от 1,2 на сто до 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. За останалата част от зачетения осигурителен стаж процентът остава 1,2 на сто.

Как ще растат пенсиите в бъдещите три години?

В следващия тригодишен период, в резултат от приетите мерки в сила от 25 декември 2021 г. и увеличението на социалните пенсии за инвалидност (в сила от 16 септември 2021 г.), прогнозният разход за пенсии ще нараства с допълнителни:

• 2022 г. - 1,841 млрд. лв.;
• 2023 г. - 2,101 млрд. лв.;
• 2024 г. - 2,164 млрд. лева.

Това се равнява на увеличение на прогнозния разход за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт с допълнителни:

• 2022 г. - 1,4 пункта;
• 2023 г. - 1,5 пункта;
• 2024 г. - 1,3 пункта.

Мерките ще доведат до увеличение в размера на пенсията за трудова дейност средно на пенсионер с 84 лв. през 2022 г., 87 лв. през 2023 г. и 91 лв. през 2024 г., което гарантира допълнителен ръст от 16-17 на сто на година. На годишна база нарастването е с около 7-8 на сто, като размерът на пенсията за трудова дейност средно на пенсионер се очаква да достигне:

• 2022 г. - 588 лв.;
• 2023 г. - 628 лв.;
• 2024 г. - 669 лева.

При текущите демографски и макроикономически допускания, допусканията за пазара на труда и параметрите на приходната част на бюджета, мерките водят до влошаване на недостига от средства в държавното обществено осигуряване като дял от брутния вътрешен продукт с допълнителни 1,7-1,8 пункта. Като дял от брутния вътрешен продукт прогнозният недостиг плавно ще намалява спрямо очакваната си стойност за 2021 г. от 5,7 на сто, достигайки:

• 2022 г. - 5,5 на сто;
• 2023 г. - 5,3 на сто;
• 2024 г. - 5,1 на сто.

Балансът на държавното обществено осигуряване ще е отрицателен през целия прогнозен период. От 1,7 пункта, допълнителното увеличаване на дефицита като процент от брутния вътрешен продукт в резултат на мерките ще достигне 1,5 пункта през 2028 г., 1,4 пункта през 2032 г., 1,3 пункта през 2037 г., 1,2 пункта през 2045 г. и се задържа трайно в порядъка на 1,1-1,2 пункта след това до края на прогнозния период.

В дългосрочен план, пакетът от мерки води до трайно увеличение на разходите за пенсии - както в абсолютен размер, така и като дял от брутния вътрешен продукт. Ефектът ще отслабва, достигайки 1,2 пункта от брутния вътрешен продукт след 2025 г., 1,1 пункта през 2042 г., 1,0 пункта през 2056 г. и задържайки се трайно около тази стойност до края на прогнозния период през 2070 г.

Източник: НОИ

Източник: Бюлетин на Националния осигурителен институт